2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 24.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1197/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. Г. П., приподписана от адв. В., против въззивно решение №565/26.4.2010 г. по гр.д.№718/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.в.о., десети състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че с обжалваното решение ПОС е приел за установено, че при налагане на дисциплинарно наказание работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ, т.е. поискал е писмени обяснения. Твърди се, че в подкрепа на тази констатация е посочено, че това е извършено на 07.8.2009 г. Твърд се също така, че в Л. се намира формуляр с тази дата, който се използва във [фирма] – Сопот за налагане на дисциплинарни наказания, като формуляра се състои от три части – в първата се описва извършеното нарушение, втората е предназначена за обяснения на извършителя, а н третата юрисконсулта проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи се, че с решение №360/11.5.1998 г. на ВКС, ІІІ г.о. възприетата в дружеството практика за приемане на писмените обяснения по чл.193 КТ е призната за порочна, тъй като процедурата е в противоречие както с императивната норма на посочената разпоредба така и с постоянната практика на ВКС по тази категория дела. Излага се, че съдържанието на коментираното в решението сигнално писмо/донесение/ напълно съвпада със съдържанието на намиращия се в Л. на касационния жалбоподател формуляр от 07.8.2010 г.
Моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради противоречие с практиката на ВКС, тъй като ПОС е решил въпроса за изпълнението на императивното задължение по чл.193, ал.1 КТ в противоречие с посочената практика.
Ответникът по касация – [фирма] – Сопот, област Пловдив, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
С въззивното решение е отменено решението на първоинстанционния съд и са отхвърлени предявените по чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ искове. Решаващите изводите на въззивната инстанция са изцяло относими към съществото на извършеното от ищеца – касатор, дисциплинарно нарушение.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното решение. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. То не съдържа изобщо ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който не е решаващ за изхода от спора, а освен това се свежда до излагане на становище свързано с предмета на делото, като и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №565/26.4.2010 г. по гр.д.№718/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.в.о., десети състав, по касационна жалба, вх.№12134/26.5.2010 г., подадена от ищеца К. Г. П. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: