О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1403
ГР. София, 18.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.11.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1370/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационните жалби на Н. Б. и на Д. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №3388/08 г., съответно в частите, с които е отхвърлен до размер на 15 000/51 238 ид.ч. и е уважен за останалите от имота предявеният от касаторката Н. Б. срещу Ч. Б. иск по чл.21 от СК – призната е в посочения размер частична транформация на лични на ищцата средства в придобития през време на брака на страните апартамент, строен ч. ЖСК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
По допускането им ВКС намира следното:
За да уважи предявения иск за установяване на пълна трансформация като такъв за частична в посочения размер въззивният съд е приел, че е установено влагането на доказано лични на ищцата – й от родителите й, средства в изграждането на апартамента ч. ЖСК. Съответно на тях й е призната индивидуална собственост върху посочената по –горе част от апартамента. Останалата част съответства на вложените в придобиването му средства от банков заем, отпуснат през 1991 г., за издължаване на който съпрузите са солидарно отговорни – чл.25, ал.2 от СК и е СИО.
Ищцата е била титуляр на членственото правоотношение и се е снабдила с нот. акт по чл.35 от ЗЖСК за апартамента през 1996 г. Или имотът е придобит през време на брака на страните, скл. през 1985 г. и прекратен с развод през 2002 г. В мотивите на бракоразводното решение е установено, че страните са във фактическа раздяла от 2 години, т.е. от около 2000 г.; процесният апартамент е оставен в обикновена съсобственост без посочени квоти, за които да е формирана СПН със споразумението по чл.99, ал.3 от СК, което според ОС позволява да се установява частична трансформация на лични на един от съпрузите средства в придобиването на имота.
По допускане жалбата на ищцата Н. Б. срещу решението на ОС в частта, с която искът е отхвърлен за размера от 15 000 / 51 238 ид.ч. – касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Според нея въззивното решение по материалноправния въпрос за характера на членственото право в ЖСК и на правото на собственост върху придобития имот от съпруга – член-кооператор и по процесуалния – за установяване приноса за и съответно дела в имота на нечленувалия в ЖСК съпруг противоречи на задължителната – ППВС №8/80 г. и константна практика на ВКС по приложените решения.
Соченото основание по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК не е налице – в случая имотът, построен ч. ЖСК, в която е членувала само ищцата, е придобит по време на брака и съобразно придобивния момент е СИО /ППВС №5/72 г./. Процесният случай не попада в хипотезите на ППВС №8/80 г., на които се позовава ищцата – те са на придобиване имот ч. ЖСК с инвестиране на общи за съпрузите средства, когато придобиването на собствеността с издаването на нот. акт е станало след развода на страните.
Членственото правоотношение е лично и не се обхваща от СИО; придобитият въз основа на него през време на брака имот обаче е СИО – чл.19, ал.1 от СК. Това явно е имала предвид и ищцата, завеждайки иска по чл.21 от СК.
Искът е отхвърлен за идеалните части, съответстващи на вложените в придобиването на имота заемни средства – заемът е отпуснат на двамата съпрузи през време на брака, преди установената в бракоразводното решение фактическа раздяла от 2000 г., както и преди твърдяната от ищцата в това производство по-ранна такава – от 1994 г. Няма категорични данни да е изплатен само със средства на ищцата, а и при солидарната съзадълженост на съпрузите, тя би могла да упражни само облигационни права за надплатеното по заема – чл.127 от ЗЗД.
Предвидените в ППВС №8/80 г. хипотези и приложените решения на състави на ВКС за искове по чл.29 от СК и чл.15 от ЗЖСК при уреждане на отношенията на бившите съпрузи са неотносими към случая – бракът е прекратен с развод след изплащането на стойността на апартамента през 1991 г. и придобиването му с нот. акт през 1996 г.
По допускане жалбата на третото лице – помагач / кредитор на ответника Б, насочил изпълнение върху имота/ Д. С. срещу въззивното решение в частта, с която искът е уважен: касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Според нея материалноправният въпрос за характера на вложените в придобиването на имота средства, получени от роднини на съпрузите по време на брака им и процесуалният – за допустимостта на иска по чл.21, ал.2 от СК за имот, оставен в обикновена съсобственост между съпрузите със споразумението им по чл.99, ал.3 от СК са разрешени от ОС в противоречие с трайна практика на ВКС без задължителен характер, цитирана в изложението. Задължителна по т.1 не се сочи, нито се обосновава значение на въпросите по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, затова ВКС не възприема предложената от касатора квалификация на основанието.
Не е налице соченото основание за допускане на обжалването: в споразумението по чл.99, ал.3 от СК не са посочени дяловете на страните в обикновената съсобственост за имота, за тях не е формирана СПН; затова установяването на частична трансформация и оттам – на по-голям дял на съпругата в обикновената съсобственост, е допустимо. В този смисъл е Р№186/09 г. на трето г.о. на ВКС. В споразумението по чл.99, ал.3 от СК съпрузите могат да признаят и трансформация на лични средства и оттам да посочат различни дялове в съсобствеността / както е в Р№293/06 г./. Затова оставането на имота в обикновена съсобственост след брака не сочи непременно и на признато равенство на дяловете по чл.27 от СК /последното важи за придобитото през време на брака със съвместен принос; то обаче не се отнася за доказано личното имущество на съпруга, вкл. при призната трансформация по СК от 1985 г. – отношенията, коментирани в Р№676/93 г. са по СК от 1968 г./.
Представени са доказателства за влагане на парични средства с извънсемеен характер в придобиването на апартамента / за разлика от решение №116/06 г., което отрича трансформация при участие на роднини с личен труд/. Има данни и за надаряването с паричните средства само на ищцата / за разлика от Р№13/09 г., където съдът е приел, че няма достатъчно данни за такова еднолично надаряване/. ЖСК била учредена от служители на предприятието, в което работил бащата на ищцата, това била причината за включването й като член кооператор, средствата извън заемните от ДСК също били предоставени лично на нея от родителите й.
Или въззивното решение в обжалвана с тази жалба част не е постановено в противоречие с трайна практика на ВКС – посочените решения разкриват различна правна обстановка и оттам – други са правните изводи, без това да сочи на противоречиво решаване на въпросите по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението и по двете жалба и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №3388/08 г. от 22.05.09 г. по жалбите на ищцата Н третото лице – помагач Д. С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: