Р Е Ш Е Н И Е
№ 725
гр. София, 27.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 6 октомври през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №743/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр.д. №334/07 г. В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението и се иска отмяната му.
Ответниците по жалба Д. Д. , М. Д. , Д. Д. и М. Д. я оспорват като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания:
С обжалваното въззивно решение са уважени изцяло предявените от Д. Д. и М. Д. срещу касатора искове по чл.45 от ЗЗД- за сумата от по 10 000 лв., обезщетение за неимуществените вреди, нанесени на ищците със смъртта на техния баща П, настъпила при причинено от ответника на 15.08.04 г. ПТП. Исковете на М. Д. и Д. Д. , родители на починалия, предявени в същия размер за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта му, са уважени за сумата от по 3 000 лв. Прието е, че децата и родителите на пострадалия, като негови най-близки роднини, са претърпели неимуществени вреди – болка и страдание от загубата му на сравнително млада и трудоспособна възраст, лишила ги от подкрепата, присъствието и грижата му, поради което причинилият я ответник им дължи обезщетение в посочените размери.
Доводите на касатора за недопустимост на решението е неоснователен – не почива на посочени конкретни предпоставки, нито съдът служебно установява такива.
Изводите на въззивния съд по съществото на спора са обосновани и законосъобразни: макар починалият и неговата съпруга да са били във фактическа раздяла от 2001 г., поради което нейният иск за обезвреда е отхвърлен с влязлата в сила част от решението, децата на починалия са запазили синовни чувства и отношения с него, формирани в семейната среда на родителите преди раздялата им. Затова обосновано и законосъобразно е прието, че са претърпели тежките и интензивни като въздействие морални вреди от загубата на родител, които следва да се обезщетят в пълния претендиран размер.
Родителите на починалия също са претърпели такива вреди – в случая без значение за настъпването им е дали те живеят заедно или разделени и дали пострадалият е живял с тях. Синовната връзка е с първостепенно значение и сила, родителите на пострадалия са възрастни и със заболявания и всеки от тях е разчитал на моралната му подкрепа и присъствие в старините си. Затова законосъобразно е прието, че следва да им се присъди обезщетение в посочения размер; в отхвърлителната за исковете им част решението е влязло в сила като необжалвано.
Въззивният съд е спазил указанията в ППВС №4/61 г., на което се позовава касаторът – приел е, че ищците, като най-близки на пострадалия, имат право на обезщетение за действително претърпените от смъртта му неимуществени вреди. В случая няма данни за прекъсната синовна връзка на пострадалия както с низходящите, така и с възходящите му ищци, отношенията им имат нормалното съдържание и обичайния израз за хора с близкородствена връзка, която не се нарушава от отделното им живеене или от инцидентните пререкания.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Апелативен съд Варна по гр.д. №334/07 г. от 12.11.07 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: