О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
ГР. София, 09.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 24.02.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №105/09 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3,т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. К. и Д. К. срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд /АС/ по ч.гр.д. №2250/08 г., с което след отмяна на първоинстанционнното е отхвърлена молбата им за допускане на обезпечение на бъдещ иск. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
Налице е и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.3, вр. с чл.274, ал.3 от ГПК – процесуалноправният въпрос за наличие на законовите предпоставки за допускане на обезпечението е съществен, тъй като се отразява на възможността на касаторите да получат търсената обезпечителна защита и е от значение за точното прилагане на закона.
За да отхвърли искането за обезпечение въззивният съд е приел, че исканата от молителите обезпечителна мярка – спиране изпълнението по посоченото изп. дело, е неподходяща за обезпечаване на бъдещия им установителен иск за нищожност на договор за продажба на недвижим имот на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД. Решенията по такива искове не създават изпълнителен титул. Наред с това не са представени и доказателства за предмета и страните на изпълнителното дело, по което се иска спирането; от твърденията на страните е видно, че взискател по делото е трето лице „П”АД, чиято правна сфера исканата мярка би засегнала неоправдано.
Изводите на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни: При преценка на обезпечителната нужда на ищците и дали поисканата обезпечителна мярка й съответства като им предоставя необходимата защита, не са анализирани твърденията на страните и данните по делото.
От твърденията на молителите в молбата за обезпечение и в частната въззивна жалба на ответниците безпротиворечиво се установява, че изпълнителното дело, по което се иска спирането е образувано за събиране на отпуснатия от „П” АД на ответниците кредит за закупуване на апартамент №21, в гр. С., на бул.”Г”, описан по делото и в решението. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху апартамента, по нот. акт №96/22.12.06 г. Ипотечният кредит станал предсрочно изискуем и банката предприела действия за принудителното му връщане, завеждайки изпълнителното дело. По делото апартаментът е описан за публичната му продан за изплащане на дълга.
Молителите закупили посочения апартамент с договор по нот. акт №110/17.12.04 г. и с нот. акт № 83/5.04.06 г. го продали на ответниците за сумата 215 хил. лв., от които 185 хил. били изплатени с отпуснатия на купувача банков кредит от посочената банка.
С бъдещия си иск молителите искат да установят нищожност на договора, с който продали апартамента на ответниците поради привидността му. При успешно провеждане на установяването ще отпадне легитимацията на ответниците – приобретатели като собственици на апартамента и за такива ще се легитимират ищците – прехвърлители по договора. Подобна е защитата с установителния иск по чл.440 от ГПК.
При тези данни: предприетите действия за изнасяне на имота на публична продан по изпълнителното дело и предметът и последиците на бъдещия установителен иск, с който ищците като трети лица търсят установяване, че имотът не е валидно придобит от длъжниците по изпълнението, исканата обезпечителна мярка е подходяща. С бъдещия установителен иск се оспорват правата на длъжниците за имота, върху който са насочени изпълнителните действия, затова обезпечаването му чрез спиране на изпълнението предоставя на молителите необходимата им предварителна защита като трети спрямо изпълнителното производство лица, чиито права – които те ще установят с евентуалното уважаване на иска, са засегнати от изпълнението.
Налице е обезпечителна нужда, поисканата обезпечителна мярка е подходяща, но искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства / с оглед предмета му и доказателственото изискване на чл.165, ал.2 от ГПК/, сочещи на вероятната му основателност – чл.391, ал.1,т.1 от ГПК. Затова и при отчитане възражението на ответниците за размера на гаранцията, обезпечението следва да се допусне при парична гаранция в размер на 20 000 лв. / с които да се обезпечат вредите, които страните по изп. дело биха претърпели при неоснователност на иска/.
Въззивното определение е неправилно, следва да се отмени и вместо него се постанови ново за допускане на обезпечението, при гаранция от 20 000 лв.. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. №2250/08 г. от 20.11.08 г.
ОТМЕНЯ посоченото въззивно определение и вместо него постановява:
Допуска обезпечение на бъдещия установителен иск на С. Т. К. и Д. Т. К. срещу К. Г. С. и Н. С. С. с пр. осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД – за нищожност на договора за продажба на недвижим имот, скл. от страните с нот. акт №83/06 г., чрез спиране на изпълнението по изп. дело №20088590400145, при частен съдебен изпълнител С. С. , рег. №859, с район на действие СГС, при обезпечение в размер на 20 000 /двадесет хил./ лв.
Дава едномесечен срок за предявяване на иска.
Връща делото на първоинстанционния съд за издаване на нова обезпечителна заповед, след внасяне на гаранцията в определения размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: