О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София 10.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 77 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Б. К. К. от гр. С. против определение от 11.01.2010г. на Ямболски окръжен съд, с което осъден да заплати на „Г”ЕООД-на основание влязло в сила решение № 707 от 22.12.2009г.по гр.д. № 3164/08г.на ВКС сумата от 7 650лв.,както и разноски в размер на 180лв. пред касационната инстанция. Счита същото за неправилно,поради което иска то да бъде отменено.
Срещу така подадената частна жалба е подаден отговор от ответната страна,с който се иска жалбата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,което прегражда по-нататъшното развитие на делото и което не е постановено от ЯОС в качеството му на въззивен съд. В хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК- достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба.
Разгледана по същество- същата е неоснователна. Фактите по делото са следните:
С горецитираното решение № 707 от 22.12.2009г.по гр.д. № 3164/08г.на ВКС е отменено обжалваното въззивно решение от 2.06.2008г.по гр.д. № 193/2008г. на Ямболския окръжен съд в ЧАСТТА,в която е осъден„Г”Е. да заплати на Б. К. К. обезщетение по чл.225 от КТ за разликата над сумата 5 500лв.до 12 750лв.и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от Б. К. К. против „Г”Е. иск по чл.225 от КТ за сумата от 7 650лв.
Не се спори,че преди постановяването на решението на касационната инстанция /въз основа на издаден изпълнителен лист на 11.06.2008г.по образувано изп.д. №343/08г.на ЧСИ /присъдената сума от 12 750лв.е заплатена/ведно с разноските по изпълнението общата събрана сума е 14 113лв./. Това е наложило издаването на обратен изпълнителен лист за сумата,която с окончателния акт на ВКС е прието,че не е дължима.
Според жалбоподателя неправилно изпълнителният лист е бил издаден от въззивният вместо от касационния съд,в какъвто смисъл според него е разпоредбата на чл.282 ал.6 от ГПК,както и в нарушение на закона съдът е постановил осъдителен диспозитив. Отделно излага доводи за нищожност на постановения от ВКС съдебен акт, поради постановяването му въз основа на „несъществуващи процесуални правила” към 27.05.2008г.,с коетосчита,че е лишил от ефикасно средство за защита по смисъла на чл.13 от КЗПЧОС.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя.
Производството по издаване на изпълнителен лист е уредено в чл.405 и сл.от ГПК. В случаи като настоящия,когато актът подлежи на незабавно изпълнение- компетентен да издаде изпълнителния лист е съдът, който е постановил решението. В случая това е въззивния съд,а не касационния,както се твърди в жалбата. Това е така, защото с частичното си отменително решение –ВКС не е присъдил сума,а е отменил частично обжалвания акт,с който вече е била присъдена такава. Следователно-съдът, който е постановил осъдителното решение е въззивния и затова той е следвало да издаде изпълнителния лист.
За да се издаде изпълнителен лист е необходим осъдителен диспозитив. В случаи като настоящия-когато е налице надвзета сума,т.е.събрана е по-голяма сума от тази,която е присъдената с окончателния съдебен акт – се дължи съгласно чл.245 ал.3 от ГПК връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.
Изложените доводи за нищожност на постановения касационен съдебен акт не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Налице е влязло в сила съдебно решение,което със сила на присъдено нещо е разрешило възникнал между спор и което е задължително за тях, за съда, който го е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Не може да бъде споделен довода на страната,че поради настъпили промени в законодателството /по специално на ГПК–след ДВ бр.50 от 30.05.2008г./-тя е била лишена от ефикасно средство за защита. Страната е имала възможност за участие и защита в триинстанционно производство, което е разгледано и приключило съобразно правилата на действащия закон и основните начала на правото.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да потвърди обжалваното определение,поради което Върховен касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.01.2010г. по в.гр.д. № 193 по описа за 2008г. на Ямболски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.