О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
ГР. София, 26.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.04.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №123/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на П. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич /ОС/ по гр.д. №820/09 г., с което са отхвърлени исковете й срещу СОУ” Л. К. ”, гр. Д. по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава на т.2 и 3. Намира, че материалноправният въпрос: към кой момент следва да са налице предпоставките за уволнението с предизвестие – към предизвестието или към изтичане на срока му, когато се прекратява тр. договор, е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение на ВКС №206/98 г. и на ВтОС, без данни за влизане в сила. Въпросът е от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, тъй като изисква изясняване чрез тълкуване на разпоредбите на чл.335, ал.2 и чл.333, ал.7 от КТ, в конкретността на казуса.
За да отхвърли главния иск за отмяна на уволнението на ищцата от длъжността „учител по химия” при ответника на осн. чл.328, ал.1,т.2 – поради съкращаване на щата, въззивният съд е приел, че към прекратяването на тр. правоотношение със заповед от 1.10.08 г., считано от 2.10.08 г., са налице предпоставящите законността му реално съкращаване на щата за длъжността на ищцата, законосъобразно извършен подбор и разрешение на синдикалното ръководство по чл.333, ал.4 от КТ, вр. с чл.10, ал.2 от КТД. На 1.09.08 г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на тр. договор на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ със срок от 60 дни. Трудовият договор обаче е прекратен преди изтичане на срока – със заповед на работодателя от 1.10.08 г., връчена на 2.10.08 г.
Към връчване на предизвестието е било взето решение за съкращаване на щата от директора на С. , със заповед от 29.08.08 г. и е извършен подбор от назначената комисия, предложила за съкращаване ищцата, с протокол от 29.08.08 г. Списък – обр.1 е утвърден от директора на 30.09.08 г., а съгласието на синдикалното ръководство по чл.333, ал.4 от КТ, вр. с чл.10, ал.2 от КТД е дадено с протокол от 1.10.08 г.
При тези данни въззивното решение не противоречи на това на ВКС №206/98 г., постановено при различна фактическа обстановка. В случая там тр. договор е прекратен на осн. чл.335, ал.2,т.1 от КТ – с изтичане срока на предизвестието; прието е, че с него и съм момента на достигането му до адресата се упражнява потестативното право на работодателя да прекрати тр. договор. Договорът се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, което работодателят може само да констатира, като последица от направеното с предизвестието волеизявление за прекратяване.
Процесният случай обаче е различен – макар първоначално на ищцата да е било отправено предизвестие, тр. договор не е прекратен с изтичане на срока му, а преди това – с нова заповед на работодателя за прекратяване, при неспазване на срока на предизвестието / подобно на случая в Р№649/06 г., приложено към възражението на ответника/. Затова предпоставките за законността на уволнението следва да се преценят именно към това волеизявление на работодателя, с което в границите на позволеното от закона, е изменено първоначалното му за срока на предизвестието и оттам – за начина и момента на прекратяване на тр. договор. Към връчване на заповедта на 2.10.08 г., с която е прекратено тр. правоотношение са налице всички предпоставки за законност на уволнението, посочени по –горе и това не се оспорва от касатора в контекста на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК..
Посочената разлика във фактите е налице и с определението на ВКС №1242/09 г., което не формира практика по см. на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Последното, при липса на данни за влизането им в сила, важи и за решенията на ВтОС, както е възразил и ответникът по жалба.
Въпросът за момента, към който се преценява законността на уволнението с предизвестие, е от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона. Разпоредбите на чл.335, ал.2 от КТ, с трите й хипотези и на чл.333, ал.7 от КТ са изяснени по съдържание в многото и дългогодишна съдебна практика, затова не могат да се споделят доводите на касатора за неяснота при прилагането им, която да обосновава основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №820/09 г. от 4.11.09 г.
Осъжда П. С. А. да заплати на С. „Л. Каравелов”- гр. Д., 150 / сто и петдесет/ лв., разноски за тази инстанция, за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: