О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
ГР. София, 13.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.10.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №512/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Я. и З. Я. срещу въззивното определение на Софийски градски съд /СГС/ по ч.гр.д. № 1635/09 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3 /материалноправният въпрос дали твърдяното пълно отсъствие на воля и съгласие у сключилото процесния договор, формално дееспособно лице, поставено след това под пълно запрещение, е основание за нищожност на договора по чл.26, ал.2 от ЗЗД, според претенцията на ищците – касатори или за унищожаването му по чл.31 от ЗЗД, както е приел въззивният съд е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото/.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по иска на касаторите за признаване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, скл. с нот. акт №63/98 г. между Н, като продавач и Т. Л. , като купувач. Въззивният съд е приел, че сочените в исковата и уточняващите я молби обстоятелства- продавачката не е могла да разбира и ръководи действията си и не е имала воля за продажбата, сочат на основание за унищожаване на договора по чл.31 от ЗЗД .нищожението може да се иска и след смъртта на продавачката, настъпила на 15.08.01 г., тъй като приживе тя е поставена под пълно запрещение, с вл. в сила решение от 13.03.01 г. на СГС по гр.д. №540/00 г., но само от наследниците й – чл.31, ал.2 и чл.32 от ЗЗД. Ищците нямат това качество, интереса си от иска те обосновават със сключения с починалата предварителен договор от 3.12.97 г. за продажба на същия имот и окончателния, скл. чрез настойника й с нот. акт №35/01 г., след прехвърлянето на имота на ответника Л. Затова производството по иска за признаване нищожност на договора, при основание за унищожаването му, на което ищците не са легитимирани да се позоват, е прекратено.
Правната теория, на която се позовават касаторите, и съдебната практика правят разлика между сделка, сключена от недееспособно лице – поставено под пълно запрещение или малолетно, което не може да формира и изявява правно валидна воля и съгласие по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД, като основание за нищожността й и тази сключена от формално дееспособно лице, което не е могло при сключването й да разбира или да ръководи действията си, като основание за унищожаване по чл.31, ал.1 от ЗЗД. Към сключване на процесния договор ищцата е била формално дееспособна. След това била поставена под пълно запрещение, като решението за поставяне под запрещение няма обратно действие ППВС №5/79 г. – то лишава лицето от дееспособност с влизането си в сила.
Ищците твърдят, че в случая продавачката М. поради слабоумието, от което страдала / мозъчна атеросклероза и деменция/, не могла трайно да разбира и ръководи действията си до степен на невъзможност да формира и изявява своя воля. Макар състоянието, на което се позовават да е продължително и да покрива според констатираното по -късно критериите за пълно запрещение, непоставянето на лицето под такова към сключване на сделката, т.е. дееспособността му, позволява квалификацията на исковата претенция само по чл.31 от ЗЗД, както е приел и въззивният съд. Иск на това основание ищците не са легитимирани да водят, тъй като потестативното право да унищожи договора е предоставено единствено на лицето, чиято воля е опорочена – чл.32 от ЗЗД, а след смъртта му – на неговите наследници, при предпоставките по чл.31, ал.2 от ЗЗД.
В посочения смисъл е и трайната съдебна практика – Р 858/77 г., Р 2455/59 г., Р 1192/62 г.,Р 259/09 г., опр.170/00 г., опр.44/08 г.
Поставеният в изложението на касатора въпрос е от значение за точното прилагане на закона, но е разрешен в съответствие със задължителната и трайната практика на ВКС, обезпечаваща такова прилагане и развитие на правото. Затова не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд по гр.д. №1635/09 г. от 13.04.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: