О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
ГР. София, 21.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.01.2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1689/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Д. К. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр.д. №1148/09 г., с което са отхвърлени исковете му срещу О. с. с. – Добрич и П. на Р. с пр. осн. чл.2, ал.1,т.1 и 2 от ЗОДОВ – за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от незаконно- прекратено поради недоказаност, според ищеца – наказателно производство с обвинение по чл.301, ал.1 от НК, водено за времето от 14.11.92 до 26.12.99 г. и от взетата във връзка с него най- тежка мярка за неотклонение „задържане под стража” от 14.11.92 г. до 19.03.93 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2. Сочи като съществен въпросът за основанието на което е прекратено наказателното производство с обвинение по чл.301 от НК; ако то е изтекла за преследването давност, както е приел АС, прекратяването противоречи на цитирани разпоредби на НК и ЗСВ и на установена практика на ВКС по наказателни дела, приложена към жалбата.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял вреди от воденото срещу него дългогодишно наказателно преследване с обвинение по чл.301 от НК и задържането под стража във връзка с него. Наказателното производство обаче е прекратено не поради недоказаност на обвинението, а поради изтеклата погасителна давност за наказателно преследване, при изричен отказ на обвиняемия за продължаването му. Извършените до изтичане на давността на 14.11.02 г. действия са законни, а с това липсва елемент от състава за отговорност на държавата за вредите от тях.
Гражданският съд по реда на ЗОДОВ не може да подлага на инцидентна проверка действията на органите на наказателното производство – той ги възприема само откъм формалната страна на стабилитет и последици. Затова поставените въпроси по приложението на НК и представените решения по наказателни дела са неотносими към спора и поради характера си не обосновават въпрос и основание по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК
Образуваното през 1992 г. срещу ищеца наказателно производство с обвинения по чл.301 и чл.339 от НК е прекратено с постановление на прокурор от ВКП от 26.12.99 г. поради недоказаност и на двете обвинения. В изложението на касатора се поставят въпроси само за прекратяването по първото обвинение.
Това постановление е отменено с постановление на заместник главния прокурор на ВКП от 20.07.06 г. и следственото дело – върнато на ОП – Добрич за произнасяне по същество. С постановление на ОП – Добрич от 30.10.06 г. наказателното производство по обвинението по чл.301 от НК е прекратено поради изтеклата обща давност за наказателно преследване, при изричен отказ на обвиняемия / ищец сега/ за продължаването му. Приетото от въззивния съд, че релевираните като вредоносни действия на наказателно преследване до изтичане на давността са законни и не обосновават отговорност на държавата чрез извършилите ги правоохранителни органи по чл.2 от ЗОДОВ е съобразено с т.8 от ТР №3/04 г. и не се оспорва от касатора с конкретен въпрос в контекста на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на Р. , трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №1148/09 г. от 14.07.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: