О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София 22.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 април две хиляди и десета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 208/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Н. В. от гр. В., подадена от пълномощника му адв. В, срещу определението на Великотърновския окръжен съд, № 84 от 09.02.2010г. по в.ч.гр.д. № 126/2010г., с което е оставена без уважение частната жалба на П. В. против определение № 4* от 10.12.2009г. по гр.д. № 3632/2009г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлена молбата на П. В. за спиране на изпълнението по изп.д. № 375/2009г. на ЧСИ Р. К. , с район на действие ВТОС.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. В хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС допуска касационно обжалване на определението когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа в изложението, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение поради наличието на противоречива практика по въпроса за действието на вписването на исковата молба и последиците от това за третото лице, придобило недвижим имот по време на съдебен спор, при невписана искова молба. Формулираният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос нарушен ли е чл. 523, ал. 2 и чл. 524 и чл. 226, ал. 3 ГПК, по същество приповтаря въпроса за значението на вписването на исковата молба при придобиване на недвижим имот от трето лице при висящ процес относно имота. Прилага определение № 412/2007г. ВКС, ІV г.о. с което е прието, че исковете за собственост и тези по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ задължително се вписват, и решение № 1104/2006г. ВКС, ІV Б отд., с което съдът се е произнесъл относно действието на вписването при извършени няколко отчуждителни сделки с един недвижим имот.
За да остави без уважение искането на П. В. по чл. 524 ГПК за спиране на въвода, въззивният съд е приел, че нотариалният акт за собственост върху спорния имот, от който жалбоподателят черпи права, е сключен след датата на завеждане на гр.д. № 2224/2005г. на ВТРС. Приел е, че по исковете за собственост ефектът на непротивопоставимост на извършеното в хода на процеса прехвърляне на спорното право следва не от вписването на исковата молба, а от действието на общия принцип, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото има. За да бъде спряно изпълнението по реда на чл. 524 ГПК следва третото лице, намерено от съдебния изпълнител във владение на имота, да заявява права /и да представи доказателства за тях/ които изключват правата на взискателя. Правата, които жалбоподателят заявява не могат да бъдат противопоставени на взискателя, понеже са придобити след постановяване на съдебния акт, от който последният черпи правата си.
ВКС намира, че не са налице сочените от частния жалбоподател предпостави за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Приложените решения не установяват противоречиво решаване на поставения въпрос, тъй като нямат за предмет казус, който включва въпроса за значението на вписването на исковата молба при искане по чл. 524 ГПК /чл. 417 ГПК отм./ за спиране на въвода. Законът придава различно действие на вписването на исковата молба, с оглед предмета на спора. Съгласно чл. 114, б. „а” ЗС при липса на изрична разпоредба на закона за действието на вписването на исковата молба /каквито са предвидени в чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 41, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1 ЗЗД, чл. 227, ал. 5 ЗЗД, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 114, б. „б” ЗС/ спрямо третите лица, вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имота. Чл. 523, ал. 1 ГПК задължава съдебния изпълнител да извърши въвод срещу третото лице, започнало да владее имот след като е бил предявен искът, решението по който се изпълнява. Като писмено доказателство за претендираното право частният жалбоподател представя нот. акт за покупко-продажба от 31.08.2009г. с продавач ответника по иска, следователно съгласно чл. 523, ал. 1 ГПК прехвърлянето на имота не е пречка за извършване на въвода, а от това следва и липсата на предпоставки за спиране на изпълнението. В случая правното положение на третото лице е идентично с това на длъжника, тъй като то е придобило имота от длъжника след предявяването на иска. Вписването на исковата молба е без значение за правата на третото лице по чл. 523 и чл. 524 ГПК. За да не бъде обвързано от силата на пресъдено нещо по висящия спор /чл. 226, ал. 3 ГПК/ и съответно да предяви права по чл. 523, ал. 2 ГПК които изключват правата на взискателя, третото лице трябва да се позовава на право, което не е тъждествено с правото на длъжника по изпълнението. В случая третото лице черпи правата си от праводател, обвързан от изпълнителното основание.
Предвид изложеното и поради липса на твърдяната противоречива съдебна практика по поставени въпрос, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Великотърновския окръжен съд, № 84 от 09.02.2010г. по в.ч.гр.д. №126/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: