Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр. София, 10.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 9 февруари през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2950/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Г. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кърджали /ОС/ по гр.д. №354/07 г., на осн. чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос за елементите на основанието за отмяна на дарение по чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД, се решава противоречиво от съдилищата, според посоченото в определението за допускане на обжалването.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Допълнително, след смъртта на първоначалната ищца М. М. , чийто наследник по закон е касаторката – ответница по иска, се иска и обезсилване на решението до размер на наследствените й права по договора, поради сливането на качествата й с ищца.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от М. М. /починала и заместена в процеса от законните си наследници З касаторката Г. М. / срещу последната иск по чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД – отменено е дарението на недвижим имот по нот. акт №157/94 г., извършено от ищцата в полза на ответницата/ нейна дъщеря/. Прието е, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка и поискала такава от надарената, но тя отказала да й я дава. Ответницата не е установила, че не разполага с парични средства за заплащане на издръжката, а и последното е без значение по иска, тъй като притежава дарения имот и го ползва за свои и на семейството си нужди.
По въпроса релевантна ли е по иска с пр. осн. чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД възможността на надарения да дава поисканата му от дарителя издръжка, от която последният се нуждае, съд.практика е противоречива. В част от съд. решения – както и в обжалваното въззивно, се приема, че надареният дължи признателност и отговаря за поисканата му от изпадналия в трайна нужда от издръжка дарител до размер на подареното, което е в имуществото му. Задължението за издръжка в тези случаи се добавя от закона, при безвъзмездното отстъпване на нещо /вещ, ценни книги, пари/ от дарителя. Затова недаването й от получилия го надарен във всички случаи е непризнателност към дарителя, тъй като го оставя в беда и предпоставя отмяна на дарението и принудително за дарения връщане на дареното, с цел удовлетворяване нуждата на дарителя.
В други съдебни решения се приема, по аналогия със задължението за издръжка по закон – СК, че при трайна нужда на дарителя от издръжка и поискана такава, значение по иска с пр. осн. чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД има и възможността на надарения да я дава. Тя се съпоставя с нуждата на дарителя така, че дареният да не изпадне в по-неизгодно материално положение от дарителя. Непризнателност, предпоставяща уважаване на отменителния иск има само когато надареният не дава на дарителя издръжката, която има възможност да даде.
ВКС на РБ, в този състав и на осн. чл.291, ал.1,т.1 от ЗЗД намира за правилна първата практика: дареният е длъжен да дава поискана му от дарителя издръжка, от която последният се нуждае. Задължението е правно – законът го добавя, когато след даряване на имота е настъпило състояние на трайна нужда на отчуждителя от средства, според средната мярка за социалната среда, към която принадлежи и той ги е поискал от надарения. Размерът и периодът на издръжката зависят от трайността на нуждата и размера на подареното – издръжка се дължи докато трае нуждата на дарителя и до размера на подареното. До този размер дареният безусловно е във възможност да я дава, тъй като притежава подареното. Възможността му да я отделя от другите си доходи е без значение. Това, че дареният не разполага с парични средства за плащане на издръжката не сочи на обективна, освобождаваща го невъзможност да я дава – чл.81, ал.1 и 2 от ЗЗД.
Задължението за издръжка по закон – СК е нормативно установено, почива на посочена в закона семейна връзка и е строго лично, а размерът й зависи от нуждата на правоимащия и от възможностите на безвъзмездно задължения за нея – чл.84 от СК, отм.. Последното не е посочено и не важи за издръжката по чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД, която в контекста на основанието е израз на признателност за дарственото отстъпване на имота и се съизмерва с него. Искът по чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД не е за издръжка -надареният не може да бъде осъден да я дава до размер на подареното, но недаването й в доказано необходимата на дарителя и поискана сума до този размер води до отмяна на дарението по иска с пр. осн. чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД, за да се избегне неоснователното обогатяване на дарения за сметка на нуждаещия се дарител.
Въз основа на приетата за правилна практика ВКС постановява решението си по делото, а именно: По делото е установено, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка, като възрастна – род. 1931 г. и много болна – с 96 % нетрудоспособност, при доход от 180 лв. месечно. Поискала е такава от надарената в размер на 100 лв. месечно, доказано необходими й за поддържане на стандарт на живот според средния за социалната й среда. Издръжката се дължи в пари – затова кредиторът не е длъжен да приеме предложено му друго /в случая личните грижи на надарената, които дарителката отказала поради влошените им отношения/.
Касаторката има доказан доход от тр. възнаграждение от 164 лв. Същевременно притежава дарения имот – ид. части от дв. място и построените в него жилище и гараж, и задоволява с него жилищната нужда на семейството си, което живее там /въпреки запазеното право на ползване върху целия имот от дарителката и осуетявайки възможността й да реализира доход от него/. Задоволената с дарения имот жилищна нужда на семейството на касаторката й е позволила продажбата на друг, наследствен жилищен имот и реализиране на доход от 23 000 лв., който при съвместното живеене с децата й и титулярството им /вкл.на касаторката/ като продавачи в нот.акт №130/07 г., получили цената, обосновано е приет за общ на домакинството от ОС. Или притежанието на имота от дарителката / и ползите й от него/ обуславят признателността й, чрез даването на издръжка на нуждаещата се дарителка, според принципно посоченото в тълкувателната част на това решение.
Безспорно и установено е по делото, че дарената не е давала поисканата й издръжка от 100 лв., от която дарителката се е нуждаела в границите на подареното. Това е израз на непризнателност според възприетото тълкуване на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, предпоставяща отмяна на дарението при наличие на посочените в разпоредбата, достатъчни и установени в случая предпоставки за уважаване на иска.
Фактите по делото са установени след обсъждане на събраните по доказателства – вкл. сочените от касатора показания на свидетели и документи, поради което не е допуснато соченото в жалбата съществено процесуално нарушение.
При отчитане сливането на качества на ответницата по иска с ищца, след смъртта на първоначалната такава- наследена от две деца, въззивното решение следва да се обезсили за наследствените права на касаторката по договора – ? ид.ч. от дарения имот и производството по иска – прекрати в тази част като недопустимо. В останалата част решението на ОС е правилно е следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжен съд Кърджали по гр.д. №354/07 г. от 24.04.08 г. в частта, с която е отменено дарението по нот. акт № 157/26.04.94 г. на нотариус при РС Кърджали, за 1/2 ид.ч. от дарения имот, описан в акта като: 5/8 ид.части от ? ид.ч. от УПИ *парцел/VІ-ти, отреден за имоти пл. №1332,1331, кв.38 по ПУП на Кърджали, с адрес: ул.”Славянска” №27 и 5/8 ид.ч. от построените в имота южно жилище на един етаж с призем, със застроена площ от 47 кв.м., състоящ се от две стаи и салон на етажа и стая, кухня и салон в призема, пригоден за живеене; масивна лятна кухня, построена на границата с УПИ * и УПИ ХІV -1332, със застроена кубатура от 50 куб.м. и масивен гараж със застроена площ от 18 кв.м., построен на границата с УПИ VІІ-1130, при граници: ул. „Славянска”, УПИ V-1333, УПИ ХІV-1322 и УПИ VІІ-1330.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска с пр. осн. чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД в посочената част, поради сливане на качествата на ищец с ответник у Г. Т. М..
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата му част.
ОСЪЖДА З. Т. И. да заплати на Г. Т. М. разноски от 400 лв. по компенсация, за тази инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: