О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
ГР. София, 28.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.01.2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1743/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационните жалби на Б. А. и М. А. и на „ВЕК 92”О. , гр. П. срещу решението на Пернишки окръжен съд /ОС/ по гр.д. №365/09 г. в различни негови части. Касаторите А. обжалват въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу „Век 92” О. по чл.200 от КТ за размера над присъдените им по 20 000 лв. до претендираните от всяка 80 000 лв. Касаторът „Век 92”О. обжалва въззивното решение в частта, с която исковете са уважени.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
По допускането им ВКС намира следното:
По предявените искове с пр. осн. чл.200 от КТ въззивният съд е приел, че смъртта на наследодателя / съответно съпруг и баща/ на ищците И е настъпила в резултат на тр. злополука на 7.02.08 г. при работата му за ответника. Пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат с груба небрежност по см. на чл.201, ал.2 от КТ/ но не и умишлено по ал.1, според довода на ответника/ в степен на съпричинност 1/3. Според въззивния съд при отчитане на претърпените от ищците – като най- близки на пострадалия, морални вреди, следва да им се определи обезщетение от по 51 750 лв. Този размер е намален съответно на степента на съпричиняване на вредите от пострадалия и със заплатеното на всяка от ищците за същите вреди застрахователно обезщетение от по 14 000 лв., при застрахован от работодателя риск. Така на ищците е присъден остатъкът от определеното обезщетение в размер на по 20 000 лв.
По допускане на касационната жалба на ищците: като съществен за спора в контекста на основанията па чл.280, ал.1 от ГПК ищците поставят въпросът за размера на обезщетението. Намират, че той е необосновано занижен, в противоречие със съдебна практика по приложени решения – основание по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Доводите в изложението за неправилност на решението по чл.281, т.3 от ГПК не подлежат на разглеждане в това производство.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост – чл.52 от ЗЗД, въззивният съд е отчел всички значими за обезвредата обстоятелства по случая /ППВС №4/68 г./, вкл. внезапната и потрисаща загуба на най- близък човек. Определил е обезщетение от по 51 750 лв. на всяка ищца, което чувствително надвишава обезщетенията за телесни повреди на пострадали в приложените решения по гр. д. това по нохд не обосновава основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, вр. с чл.1 от ГПК. В случая обаче обезщетението е намалено поради съпричиняване на вредите от пострадалия / изводите на въззивния съд за наличието му не се оспорват с въпрос в контекста на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, а само се твърди, че съпричиняване няма/ и със заплатеното застрахователно обезщетение.
Поради изложеното не е налице соченото от касаторите – ищци основание по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тяхната жалба.
По допускане касационната жалба на ответника:Не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, на което се позовава касаторът – ответник, поставяйки като съществени за спора материалноправните въпроси по приложението на чл.201, ал.1 и 2 от ГПК, с изясняване съдържанието на умисъла и грубата небрежност, като субективно отношение на пострадалия към увреждането. Въззивният съд е приложил нормите с точното им съдържание, като е приел, че умисъл у пострадалия /като съзнавано търсене на смъртното увреждане/ не се установява в случая. Напротив, работникът се е стремил, пренебрегвайки рисковете на обстановката да извърши възложената му работа бързо и качествено. Така увреждането е настъпило при грубата му небрежност, която и с наказателноправното й дефиниране – като самонадеяност, и с гражданското – неполагане на дължимата и от най- небрежния грижа /отразени в приложените решения на ВКС/, сочи на виновно допринасяне на вредите от пострадалия, отчетено в случая от въззивния съд. Доводите и в тази жалба за неправилност на решението по чл.281, ал.1,т.3 от ГПК ВКС не разглежда в това производство.
Не са налице основания за допускане касационното обжалване и по двете жалби и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр.д. №365/09 г. от 30.06.09 г. по жалбите на Б. А. и М. А. и на „Век 92” ООД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕТОВЕ: