О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
ГР. София, 14.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 13.01.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №2355/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. К. срещу въззивното определение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по ч.гр.д. №813/08 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска с пр. осн. чл.14, ал.4 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, вр. с чл.274, ал.3 от ГПК. В изложението към жалбата касаторката се позовава на тази по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – противоречие на обжалваното въззивно определение с трайната и установена съдебна практика, обезпечаваща точното прилагане на закона по иска с пр. осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
С обжалваното въззивно определение е споделен изводът на първоинстанционния съд, че ищцата няма интерес от воденето на такъв иск – липсва спор за материално право към момента на обобществяването на земята. Ответникът „Национален п. Пирин, гр. Банско” не претендира права на собственост върху процесния имот към този момент, а обосновава това си право към настоящия с основание, възникнало след одържавяването на имота.
Същественият по делото процесуалноправен въпрос за наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за водене на специалния установителен иск с пр. осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е разрешен в съответствие с трайната и установена съдебна практика –между страните следва да е налице спор за правото на собственост върху процесния имот към минал момент – образуването на ТКЗС. Такъв в случая няма, по изложените от въззивния съд съображения: имотът е заявен от ищците в срока по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и правото на собственост на наследодателя им към обобществяването му не се оспорва / становище на л.6 от делото на РС/. При анкетирането с цел заснемане на имота обаче е установено, че той попада на територията на Националния п. , която е актувана за изключителна държавна собственост. Или пречка за възстановяване на собствеността в административната процедура не е спор за материално право по см. на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а настоящият статут на имота, поради което воденето на специалния установителен иск е безпредметно и лишено от правен интерес, както е приел и ОС.
Приложените по делото съдебни решения по този иск не сочат на противното; тези по иск с пр. осн. чл.97, ал.1 от ГПК са неотносими към съществения по делото процесуалноправен въпрос за допустимостта на заведения иск с пр. осн. чл.14, ал.4 от ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Благоевградски окръжен съд по ч.гр.д. №813/08 г. от 22.08.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: