Определение №95 от по гр. дело №76/76 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                        О       П      Р      Е      Д     Е      Л     Е      Н     И      Е
 
                                                           №  95
 
                                                 гр. София,  05.02.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 29.01.2009 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №76/09 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на А. И. и И. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора /ОС/ по гр.д. №228/08 г., с което е уважен предявеният от И. В. срещу касаторите иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД – развален е сключеният между наследодателя на ищцата М ответниците по иска договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му от ответниците – приобретатели на имота.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК; касаторите са се позовали на това по т.3 – противоречие с трайната и установена практика на ВКС при разрешаването на съществените по делото материалноправен и процесуален въпрос.
Въззивният съд е уважил предявения срещу ответниците иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, като е приел, че те / като приобретатели на имота/ не са изпълнявали сключения с наследодателя на ищцата алеаторен договор. Престираните по договора грижи и издръжка са частични по обем, непостоянни и епизодични по време; те не отговарят на уговореното в договора и не съответстват на нуждите на кредитора.
Същественият по делото материалноправен въпрос за наличие на неизпълнение на договора като предпоставка за развалянето му и процесуалния – за установявяването й са от значение за точното прилагане на закона. Те обаче са разрешени в съответствие с трайната и установена практика на ВКС по приложението на процесуалния и материалния закон. Данните по делото са обсъдени поотделно и в съвкупност, както изисква чл.188 от ГПК и практиката по приложението му, вкл. представената по делото. Съдът е изградил изводите за фактите по спора като е посочил на кои от доказателстватата дава вяра и защо.
Правният извод за неизпълнение на договора, предпоставящо развалянето му е основан на установеното неполагане от страна на касаторите на дължимата пълна, постоянна, подневна грижа, пригодена по вид и насока към нуждата на кредитора. Изводът е формиран в съответствие със задължителната и с трайната практика на ВС и ВКС за характера и съдържанието на дължимата престация по алеаторните договори – ТР №30/81 г., Р №737/04 г., №845/04 г. , №123/03 г. и др.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. №228/08 г. от 15.10.08 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top