О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София 17.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 502 по описа за 2009г.на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от „Виас”ЕООД,представлявано от управителя В. В. от гр. Ш. против въззивно определение № 220 от 27.05.2009г.по ч.гр.д. № 255 по описа за 2009г. на Варненски апелативен съд,с което е отменено определение № 166 от 10.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 185/2009г.на Шуменски окръжен съд,с което допуснато обезпечение по бъдещ иск по чл.403 ал.1 от ГПК и е обезсилена издадената въз основа на него обезпечителна заповед и вместо това е оставена без уважение молбата от 8.04.2009г.на „Виас”ЕООД за допускане на обезпечение по бъдещ иск с правно основание чл.403 ал.1 от ГПК.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Въпросът, който счита,че е решаван противоречиво от съдилищата – е относно предпоставките за допускане на обезпечение на иска. Поставя три въпроса,които счита,че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:1. Следва ли въззивният съд да проверява редовността и допустимостта на подадената пред него частна жалба,преди да се произнесе по основателността й и ако да-при констатирана нередовност следва ли да се произнася по основателността,2. Задължителна ли е проверката за обезпечителна нужда и 3. Допустим ли е иска по чл.403 от ГПК в случаите,когато е налице частично уважаване на иска,по който е допуснато обезпечение.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
В случая се обжалва въззивно определение,с което е отменено определението,с което е определено едно обезпечение по висящ иск и е постановено друго,с което е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение. Определението за обезпечение на иска е от тези,които съгласно т.6 от ТР №1/17.07.2001г.на ВКС/която не е обявена за загубила значението си/ подлежат на двуинстанционно разглеждане,като ВКС се произнася по жалби срещу тях само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Касае се за определение,което има привременен характер по отношение на приключване на исковото производство с решение и което не преклудира права на страната,тъй като за нея не съществува пречка отново да предяви същото искане.
Разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК,която урежда въпроса срещу кои определения на съда могат да бъдат подавани частни жалби, е идентична с разпоредбата на чл.213 от ГПК/отм./Съответно разпоредбата на чл.315 от ГПК/отм./, която урежда обжалваемостта на определението по обезпечение на иска- е идентична с тази на чл.396 от ГПК. Следователно- законодателят не е имал намерение да променя установения принцип,че определенията,за които изрично е посочено в закона,че подлежат на обжалване с частна жалба-определенията по чл.213 б.”б”от ГПК/отм./или по чл.274 ал.1 т.2 от действащия ГПК /каквото е настоящото/ се разглеждат от две инстанции. Новият ГПК раздели определенията,които подлежат на обжалване пред ВКС на две групи,в зависимост от това дали съдът действа като втора съдебна инстанция или се произнася като трета. За да се произнесе ВКС по определения по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,те трябва да са постановени от въззивния съд за първи път, а когато атакуваното определение е постановено от състав на ВКС,подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд. Настоящето определения не попада в хипотезите по чл.274 ал.3 от ГПК,за които е предвидено касационно обжалване, предпоставено от проверка за допустимост съобразно установените чл.280 от ГПК критерии,тъй като не е определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и не е определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Мотивиран от изложеното,като намира подадената частна жалба за процесуално недопустима,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на „Виас” ЕООД,представлявано от управителя В. В. от гр. Ш. против въззивно определение № 220 от 27.05.2009г.по ч.гр.д. № 255 по описа за 2009г. на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.