Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр. София, 10.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 26 януари през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2851/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №922/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответниците по жалба А. П. и Н. М. я оспорват като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ответниците иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – за установяване, че нива от 5 100 дка в землището на гр. Е., м. „Горно ливаде”, индивидуализирана по плана на възстановената собственост и възстановена в стари реални граници на ответниците, е принадлежала на наследодателя на ищцата Ал. Т. към кооперирането. Прието е, че ищцата не е установила идентичността на притежаваната от нейния наследодател и възстановена й с план за земеразделяне нива с процесната.
Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни:
Процесната нива е възстановена на ответниците в стари реални граници, с решения на ПК. На ищцата със съд. решение в производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване върху нива със същата площ и в същата местност, но с план за земеразделяне; според удостоверение на ОСЗГ на л.56 на наследниците на Ал. Т. са възстановени на осн. чл.27 от ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне имоти от 7,7 дка в м. „Горно ливаде”. Следователно, в административното производство стари граници на възстановения на ищцата имот не са установени. Не са установени и в настоящото исково – писмени доказателства за тях не са представени, а от разпитаните четирима свидетели, само св. И/ на чиито показания се позовава касаторката/ е посочил, че възстановеният на ответниците имот е бил на наследодателя й, който го е обработвал след 1940 г. до внасянето му в ТКЗС през 1957 г. и граничи с имот на наследодателите на ответниците в същата местност. Останалите свидетели сочат, че процесният имот е бил на наследодателите на ответниците, а този на ищцата е притежавал имот в съседство, впоследствие заличен от път / св. М/; че наследодателите на ответниците са имали земеделски имоти в същата местност, вкл. при граница с имот на Ал. Т. , се установява и от спогодителния протокол от 25.03.52 г.
При тези данни обоснован е изводът на въззивния съд, че не се установява идентичност на доказано притежавания от наследодателя на ищцата Ал. Т. и възстановен й, но в нови граници имот – нива от 5 100 дка в посочената местност, с процесния. Искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с който се оспорва легитимацията на възстановения собственик, се предпоставя от идентичност/доказано пълно или частично съвпадане/ на възстановения му имот, с притежаван към кооперирането имот на оспорващия ищец. При неустановеното в случая съвпадане, изводите за неоснователността на иска са законосъобразни.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски окръжен съд по гр.д. №922/07 г. от 16.01.08 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ЧЛЕНОВЕ: