Определение №224 от 40297 по ч.пр. дело №221/221 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                        О        П       Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н       И       Е
 
                                                                 №  224
 
                                           ГР. София,  29.04.2010 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.04.10 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №221/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
 
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. К. срещу въззивното определение на Окръжен съд Смолян /ОС/ по гр.д. №465/09 г. от 28.01.10 г., с което касаторът е осъден да заплати деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 220 лв., за адв. възнаграждение.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима, но неоснователна: искането за разноски е направено своевременно в процеса, в хода на устните състезания. Въззивният съд не се е произнесъл по него, затова с молба от 20.01.10 г. отново е поискано присъждането им.
Въззивният съд е уважил молбата с обжалваното определение, по реда на чл.248 от ГПК. Наистина няма данни да е спазена процедурата по чл.248, ал.2 от ГПК – искането да е съобщено за писмен отговор на ответника- касатор, но нарушението в случая е само формално и не се е отразило на защитата му. По искането ответникът е имал възможност да вземе отношение с частната жалба, но не е възразил конкретно срещу присъждането и размера на разноските.
На осн. чл.278, ал.2 от ГПК – при правомощието на разглеждащия ч. жалба съд да реши въпроса по жалбата, не се налага пререшаването му. Въззивното определение като резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Окръжен съд Смолян по гр.д. №465/09 г. от 28.01.10 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top