О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
ГР. София, 16.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 9.04.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №345/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на М. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив /АС/ по гр.д. №633/08 г., с което касаторката е поставена под пълно запрещение.
Касационнната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.1 и 3.
За да постави ответницата под пълно запрещение по иска на найния баща Г въззивният съд е приел, че тя страда от душевна болест – хронично психично заболяване /шизоафективна психоза, с пристъпно – прогредиентен ход и емоционално – волеви промени/. Безкритична е към болестта си, не се лекува, поведението й е заплаха за самата нея и за околните. Не може да осмисля фактите и събитията от действителността и осъзнато да защитава правата и интересите си. Актуалното й състояние е тежко – трайно неадекватно, болестно мотивирано поведение на отказ от лечение, чести болестни пристъпи, невъзможност за дълговременна пълноценна самостоятелна реализация към настоящия период. С това са налице медицинският и юридическият критерии за поставянето й под пълно запрещение по чл.5 от ЗЛС – лицето поради душевната болест , от която страда, не може да се грижи за своите работи.
Изводите на въззивния съд са съответни на постоянната практика на ВКС по приложението на закона, обезпечаваща точното му прилагане.становени са, след обсъждане на всички доказателства по делото по реда на чл.188 от ГПК / отм/, медицинският / който е безспорен/ и юридически критерии за поставяне на касаторката под запрещение. Обосновано състоянието й е определено като така тежко, че да бъде поставена под пълно запрешение. Отчетени са честотата на болестните пристъпи, характера на болестните прояви и отражението им върху възможностите на касаторката за самостоятелна житейска реализация, в комплексно необходимия й характер, обуславящ за дееспособността на лицето, която е предмет на иска.
При формиране на решаващите си изводи по спора АС се е съобразил и със задължителната практика на ВКС – ППВС №5/79 г., отчитайки спецификата на производството за поставяне под запрещение – извършил е разпит на лицето с целта по т.1 от постановлението, изслушал е свидетели измежду близките му и експертизи. Разпитът по чл.275, ал.3 от ГПК /отм./ е израз на защитно – гаранционната функция на съда спрямо лицето, чието поставяне под запрещение се иска в смисъла, посочен в т.1 и 3 от постановлението; той не е процесуално действие на страна в общия исков процес. Затова извършването му в отсъствие на защитника на лицето, не го опорочава.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №633/08 г. от 13.11.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: