О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1252
ГР. София, 15.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.10.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1103/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Е. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Шумен /ОС/ по гр.д. №139/09 г., с което са уважени предявените от „Чайка фарма високакачествените лекарства”АД срещу касаторката искове по чл.92 и 86 от ЗЗД – за сумата от 2250 лв., неустойка за неизпълнение на поетото от касаторката с чл.3, ал.1 от трудовия договор между страните задължение, ведно с мораторната лихва върху тази главница до завеждане на исковата молба в размер на 578 лв., законната лихва и сторените деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава на т.2 и 3.
За да уважи предявеният иск за неустойка въззивният съд е приел, че клаузата на чл.3 от тр. договор на страните от 1.04.05 г. е действителна и ги обвързва. Неизпълнението на поетото от ищцата с ал.1 от посочената клауза задължение: след прекратяване на тр. правоотношение с този работодател да не постъпва на работа по трудово или гражданско правоотношение с конкурентна фирма за срок от една година, влече санкцията по ал.2 – заплащане на уговорената от страните и търсена с иска неустойка.
Поставеният в жалбата материалноправен въпрос може ли да се уговаря валидно такава клауза в трудовия договор на страните, при специалната уредба на тр. правоотношения – чл.1, ал.2, чл.8, ал.4 и чл.66 от КТ, на която според касатора противоречи, е от значение за точното прилагане на закона. Този въпрос обаче е разрешен от въззивния съд в съответствие с КТ, ЗЗД и практиката по прилагането им: на осн. чл.66, ал.2 от КТ с тр. договор страните могат да уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работна сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Задължение на работника при изпълнение на възложената му работа е да бъде лоялен към работодателя и да не разпространява поверителни за него сведения – чл.126, т.9 от КТ. Именно това задължение отразява и детайлизира с оглед спецификата в дейността на работодателя и оттам – в отношенията на страните клаузата на чл.3 от тр. им договор. Работникът е поел задължение да не постъпва на работа в конкурентна на работодателя фирма за определен срок, обезпечено с определената неустойка, която служи като обезщетение за вредите на последния, без да е необходимо те да се доказват. За имуществената отговорност на работника субсидиарно приложение има гр. з. чл.212 от КТ, и той е използваният в случая за уреждане на тази договорна отговорност.
Установено е по делото, че ответницата е прекратила по взаимно съгласие тр. си договор с ищеца и е постъпила на работа във фирма със сходен с неговия предмет на дейност / регистрация и популяризиране на лекарствени продукти/. Така е нарушила поетото спрямо работодателя задължение и му дължи уговорената в чл.3 от тр. договор неустойка.
Приложените към жалбата решения за първоинстанционни и въззивни, без данни за влизане в сила, затова различното разрешаване на сходни спорове с тях не обосновава основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК; то изисква идентични въпроси да са разрешени противоречиво с влезли в сила решения.
Разрешаването на поставения от касатора значим за спора и за точното прилагане на закона въпрос в обжалваното решение е съобразено с константната практика за характера на неустойката и допустимото съдържание на тр. договор. Затова не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №139/09 г. от 21.04.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: