Определение №124 от 39885 по ч.пр. дело №139/139 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       №  124
 
                                               София  13.03.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
                                                                                             ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  ч.гр.д.№ 139 по описа за 2009 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
 
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от С. С. Р. от гр. С. чрез процесуалния й представител – адвокат Г против определение от 22.12.2008г. по ч.гр.д. № 400 на Окръжен съд Монтана,с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената частна жалба,против определение от 5.11.2008г.по гр.д. № 598/2008г.на Районен съд Лом. Счита същото за неправилно,поради което иска то да бъде отменено,а делото върнато с указания за приемане за разглеждане на предявения от нея насрещен иск.
Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като е засегнато негово право. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,което прегражда по-нататъшното развитие на делото и което не е постановено от МОС в качеството му на въззивен съд. В хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК- достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба.
Разгледана по същество- същата е неоснователна.
С. С. Р.- в образувано срещу нея производство с правно основание- чл.26 ал.2 от ЗЗД е предявила насрещен иск със същото правно основание за други сделки. С определение от 5.11.2008г.районният съд-на основание чл.211 ал.2 от ГПК-като е преценил,че разглеждането на насрещния иск ще затрудни значително производството на делото-го е отделил в отделно производство. Последвала е частна жалба срещу така постановеното определение. С обжалваното определение от 22.12.2008г. по ч.гр.д. № 400 Окръжен съд Монтана я е оставил без разглеждане като недопустима поради липса на основание за обжалване. Посочил е,че съгласно чл.274 от ГПК –на обжалване подлежат само определенията,които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определенията, за които това е изрично предвидено в закона.
Настоящият съдебен състав споделя извода на Окръжния съд.
В случая – отделянето на насрещния иск в самостоятелно производство-не прегражда по-нататъшното развитие нито по първоначално предявения иск,нито по предявения насрещен иск. Отделно – в чл.211 от ГПК не е предвидена възможност за обжалване на така постановеното определение.
За частния жалбоподател не е налице правен интерес от обжалване,тъй като постановеният акт по никакъв начин не засяга правата му. По предявения от него насрещен иск-предстои произнасяне по новообразуваното/с обжалваното определение/ производство.
Не могат да обосноват различен извод изложените в частната жалба доводи за това,че неприемането за съвместно разглеждане на предявения насрещен иск е в противоречие с установения в чл.13 от ГПК принцип за разглеждане и решаване на делата в разумен срок,тъй като отделянето щяло да доведе до неоправдано забавяне на произнасянето по насрещния иск и до допълнителни разноски.
Отделянето на предявения като насрещен иск в самостоятелно производство само по себе си не означава нарушение на принципа на чл.13 от ГПК. Следва да се има пред вид и обстоятелството,че законодателят-с нормата на чл.211 ал.2 от ГПК-е предоставил на съда преценката да реши- дали да приеме или не за съвместно разглеждане предявения насрещен иск. Касае се за право,което съдът упражнява съобразно конкретните обстоятелства по делото.
С оглед на горното,настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, намира подадената частна жалба за неоснователна,поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна жалба от С. С. Р. от гр. С. ж.к.”Младост 3” бл.336 вх. Б ап.46 –чрез процесуалния й представител – адвокат Г против определение от 22.12.2008г. по ч.гр.д. № 400 на Окръжен съд Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 
 

Scroll to Top