О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1474
ГР. София, 04.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.12.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1470/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „Лазур” ЕООД срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен /ОС/ по гр.д. №277/09 г., с което са уважени предявените от Т. С. срещу дружеството – касатор искове по чл.344, ал.1,т.1 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2 и 3. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени за спора материално правни въпроси за законността на наложеното дисциплинарно уволнение и за дължимостта на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, а също и по процесуалния – за събиране на нови доказателства, при оспорване и за проверка на вече събраните от първата инстанция, в противоречие с практиката на ВКС и при значимост на въпросите за точното прилагане на закона и развитието на правото.
За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание не са спазени изискванията на чл.193, ал.1 от КТ – от ищцата са поискани обяснения само за първото от посочените в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения /неявяване на работа за повече от 3 работни дни, в периода 5-8.09.08 г./. Това нарушение, по отношение на което процедурата за налагане на наказанието е спазена, не е установено по делото като основание за определеното най-тежко дисциплинарно наказание. Прието е, че предпоставките за уважаване на иска по чл.225, ал.1 от КТ са доказани по делото – установен е размерът на последното брутно тр. възнаграждение на ищцата при неоспореното от ответника оставане без работа за предвидения в закона шестмесечен срок на обезщетяване.
Въззивното решение по уредените в КТ процедурни и по същество въпроси за налагане на дисциплинарното наказание в случая е съответно на закона и практиката по прилагането му. Касаторът не сочи конкретно противоречие с влезли в сила решения на ВКС и съдилищата. По поставения процесуален въпрос също не се позовава на съдебна практика, с която въззивното решение да противоречи. Въззивният съд се е позовал на процесуалната преклузия по чл.133 от ГПК.становеното с оспорените от касатора показания на св. М твърдение на ищцата, че била изгонена от работа на 5.09.08 г., като работодателят й отнел ключа от магазина, където работила и не я допуснал повече там, се съдържа още в исковата молба. Ответникът е могъл да го оспори и да ангажира доказателства във връзка с оспорването с писмения отговор и като не го е сторил губи възможността да го направи по-късно, както са приели РС и ОС. Касаторът не сочи кои релевантни факти и обстоятелства по делото не са обсъдени от въззивния съд при формиране на изводите му по спора. Не е обосновал и значимостта на материалноправните и процесуалния въпроси за точното прилагане на закона и развитието на правото, с доводи относими към основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – неяснота или непълнота в закона, липса на практика или загубила актуалност такава, което да налага допускане на обжалването. Доводите за неправилност – незаконосъобразност на решението / осн. по чл.281 от ГПК/ не подлежат на разглеждане в това производство.
Не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. №277/09 г. от 16.06.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: