1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр.София, 26.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1883/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. Г. В. и Б. В. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на К. окръжен съд № 78 от 12.04.2010 г. по гр.д.№ 398/ 2009 г. С посоченото решение са потвърдени частично основното и допълнителното решение на К. районен съд по гр.д.№ 443/ 2006 г., като по този начин по исковете, предявени от П. И. В. против касаторите, е прогласена нищожността на сделката, оформена с нотариален акт № 94, т.І, рег.№ 1421 по н.д.№ 130/ 1999 г. на нотариус рег.№ 280, в частта, в която И. Г. В. е получил по дарение 1/3 ид.ч. от дворно място (УПИ № 151 в кв.42 по плана на[населено място]), а Б. В. Г. е осъдена да отстъпи собствеността и да предаде владението на П. И. В. на ? ид.ч. от процесния недвижим имот, респ.: ? ид.ч. от 1/3 ид.ч. от УПИ V-757 в кв.42 по плана на[населено място], целият от 460 кв.м., ведно с приземния етаж на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена в същото място, с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата.
По делото е подадена и частна жалба, подадена от И. Г. В. и Б. В. Г. срещу определение на К. окръжен съд № 762 от 23.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 319/ 2010 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на И. Г. В. срещу разпореждане на К. районен съд № 2153 от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 443/ 2006 г. и е оставена без уважение частната жалба на Б. В. Г. срещу същия акт. С въпросното разпореждане на районният съд е издал в полза на П. В. изпълнителен лист против Б. Г. за предаване на владението на ? ид.ч. от 1/3 ид.ч. от УПИ V-757 в кв.42 по плана на[населено място], целият от 460 кв.м., в едно с приземния етаж на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена в същото място, с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата С оглед процесуална икономия ВКС намира за допустимо да се произнесе и по тази частна жалба в настоящето производство, след като разгледа искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на това обжалване (чл.284 ал.3 т.1 от ГПК) И. В. и Б. Г. формулират материалноправният въпрос дали един договор за дарение може да бъде обявен за нищожен поради невъзможен предмет, ако с него е прехвърлен сутеренен етаж, преустроен без строителни книжа в жилищен при условията на остра жилищна нужда, преди 1965 г. Според касаторите този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а освен това по него има формирана противоречива съдебна практика. Поради това претендират за допускане на касационно обжалване на решението, съответно за отмяната му.
Ответникът по касация П. И. В. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Обжалваното решение е постановено при повторно въззивно разглеждане на делото, след като веднъж вече спорът е бил отнесен за разглеждане от касационната инстанция. С решение № 878/09 от 23.12.2009 г. по гр.д.№ 1879/ 2008 г. състав на ВКС, І г.о. се е произнесъл по касационна жалба на И. В. и Б. Г. против въззивно решение на К. окръжен съд по гр.д.№ 328/ 2007 г. и е оставил решението в сила в частта, в която е уважен предявения от П. В. против И. В. иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора за дарение от 14.05.2009 г., извършен с нотариален акт № 94, т.І, рег.№ 1421 по н.д.№ 130/ 1999 г. на нотариус рег.№ 280, в частта, в която И. Г. В. е получил по дарение приземния етаж от сградата. Следователно по въпроса за валидността на този договор има формирана сила на пресъдено нещо. Спорът по този въпрос е приключен с влязло в сила решение – договорът е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като приземният етаж не представлява самостоятелно жилище в сградата, а е нейна обща част.
С решението на ВКС по гр.д.№ 1879/ 2008 г. е отменено частично въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само по исковете, с които е претендирано прогласяване на нищожността на договора от 14.05.1999 г. частта, в която се прехвърля 1/3 ид.ч. от поземления имот, в който сградата е построена и в която е претендирано Б. Г. да бъде осъдена да предаде имота на П. В.. Именно по тези искове е постановено обжалваното пред настоящия състав на ВКС въззивно решение. В него въззивният съд не е разглеждал поставения от касаторите въпрос (кога е нищожен договор за дарение на етаж от сграда), тъй като по този въпрос има влязъл в сила съдебен акт. Следователно единственият формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК от касаторите правен въпрос не обуславя въззивното решение. Последното се занимава с въпроса дали е нищожно прехвърлянето на идеална част от УПИ и следва ли да се постанови ревандикация на сградата и земята, но не и с въпроса нищожно ли е прехвърлянето на част от сградата.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване може да се допусне само по такъв правен въпрос, който е повдигнат от касатора и обуславя обжалваното пред ВКС въззивно решение. Касационната инстанция няма право служебно да поставя да разглеждане непосочен от касатора въпрос, нито може да допуска обжалването по въпрос, който няма връзка с правните изводи в обжалваното решение. И тъй като в конкретния случай касаторите са формулирали материалноправен въпрос, който е без значение за правните изводи, направени от въззивния съд, то касационното обжалване на решение на К. окръжен съд № 78 от 12.04.2010 г. по гр.д.№ 398/ 2009 г. не следва да бъде допуснато.
Подадената частна жалба срещу определение на К. окръжен съд № 762 от 23.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 319/ 2010 г. следва да се разгледа от ВКС по различен процесуален ред по отношение на двамата частни жалбоподатели. Това е така, доколкото с обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на И. Г. В. срещу разпореждане на К. районен съд № 2153 от 06.07.2010 г., а на основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК частната жалба срещу този акт подлежи на разглеждане от ВКС на общо основание. Що се касае до частта от определението, с което е оставена без уважение частната жалба на Б. В. Г. срещу разпореждане на К. районен съд № 2153 от 06.07.2010 г., то частната жалба срещу него е допустима само при условията на чл.274 ал.3 от ГПК – т.е. доколкото са налице условията на чл.280 от ГПК. Поради това по жалбата на И. В. съдът дължи произнасяне по същество, а по тази на Б. Г. – доколкото бъде допусната до обжалване.
За да остави без разглеждане частната жалба на И. Г. В. срещу разпореждане на К. районен съд № 2153 от 06.07.2010 г., окръжният съд е приел, че същият няма интерес от обжалването му, тъй като с въпросното разпореждане не се засягат негови права и законни интереси. Изводът е правилен. С въпросното разпореждане районният съд е издал в полза на П. В. изпълнителен лист против Б. Г. за предаване на владението на ? ид.ч. от 1/3 ид.ч. от УПИ V-757 в кв.42 по плана на[населено място], целият от 460 кв.м., в едно с приземния етаж на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена в същото място, с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Не е издаден изпълнителен лист против И. В.. Легитимиран да обжалва съдебният акт е този, чиито права са засегнати от акта. В случая това е Б. Г., тъй като срещу нея е издаден изпълнителен лист. С разпореждането от 06.07.2010 г. не е издаден лист срещу И. В., нито последният по някакъв друг начин се засяга от акта. А щом е така, той не е легитимиран да го обжалва. Правото на жалба възниква тогава, когато от обжалването има интерес. Такъв не е налице, когато съответният акт не засяга правната сфера на подателя на жалбата, съответно такава жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Частта от обжалваното определение, в която е направен същият извод, следва да бъде потвърдена.
Б. Г. е легитимирана да обжалва определението на въззивния съд, с което е потвърдено по отношение на нея разпореждането на районния. За частната касационна жалба на Б. Г. обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Единственият повдигнат от касатора въпрос като основание за допускане на обжалването е процесуалноправният въпрос за значението на внесената парична гаранция по реда на чл.218б ал.3 от ГПК (отм.) за спиране на изпълнението на въззивно решение, което впоследствие бъде отменено. Този въпрос обаче няма никакво отношение към обжалваното въззивно определение, тъй като с него е решен спор по издаване на изпълнителен лист не въз основа на отменено от ВКС въззивно решение, а въз основа на издаденото при новото разглеждане на спора второ въззивно решение. П. от касатора въпрос не обуславя обжалваният съдебен акт, съответно касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изложеното не следва да се уважава частната жалба на И. В. срещу определението по гр.д.№ 319/ 2010 г., а не следва да се допуска касационно обжалване на това определение по жалбата на Б. Г., както не следва да се допусне обжалването и на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на К. окръжен съд № 78 от 12.04.2010 г. по гр.д.№ 398/ 2009 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение на К. окръжен съд № 762 от 23.09.2010 г. по гр.д.№ 319/ 2010 г. в частта му, в която е оставена без разглеждане частната жалба на И. Г. В. срещу разпореждане на К. районен съд № 2153 от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 443/ 2006 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на К. окръжен съд № 762 от 23.09.2010 г. по гр.д.№ 319/ 2010 г. в частта му, в която е потвърдено разпореждане на К. районен съд № 2153 от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 443/ 2006 г. за издаване в полза на П. И. В. на изпълнителен лист против Б. В. Г. за предаване на владението на ? ид.ч. от 1/3 ид.ч. от УПИ V-757 в кв.42 по плана на[населено място], целият от 460 кв.м., в едно с приземния етаж на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена в същото място, с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: