3
определение по гр.д.№ 795 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
[населено място], 27.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 795 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. И. срещу решение от 15.03.2010 г. по в.гр.д.№ 46 от 2010 г. на Окръжен съд-Монтана, граждански състав, с което е отменено решение от 02.12.2009 г. по гр.д.№ 273 от 2009 г. на Районен съд- Монтана и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Ц. А. И. срещу П. А. Н. иск за делба на следния недвижим имот: УПИ I-81 в кв.73 по плана на[населено място], обл.М., целия с площ от 2952 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 50 кв.м., второстепенна сграда с площ от 11 кв.м., навес с площ от 20 кв.м., второстепенна сграда с площ от 30 кв.м. и лятна кухня с площ от 30 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Окръжен съд-Монтана е неправилно- основание за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие със съдебната практика по въпросите, касаещи съдебната делба на наследствени имоти. Като решения, на които обжалваното решение противоречи, са посочени и представени: решение № 821 от 06.02.2004 г. по гр.д.№ 326 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 213 от 21.03.2006 г. по гр.д.№ 776 от 2000 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 223 от 05.04.2006 г. по гр.д.№ 14 от 2006 г. на ВКС, Първо г.о.
Ответникът по касационната жалба П. А. Н. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Въпреки дадените й с разпореждането от 19.04.2010 г. изрични указания и възможност, касаторката не е посочила конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е бил от значение за изхода на делото и който според нея е решен в противоречие с посочената практика на ВКС. Поради това и с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, касационното обжалване не следва да се допуска само на това основание.
Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като липсва противоречие между обжалваното решение и посочените от касаторката решения на ВКС:
1. Решение № 821 от 06.02.2004 г. по гр.д.№ 326 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., което касае втората фаза на делбата, е напълно неотносимо към настоящия казус, при който се обжалва решение по първата фаза на съдебната делба.
2. Решение № 213 от 21.03.2006 г. по гр.д.№ 776 от 2000 г. на ВКС, Първо г.о., според което влязлото в сила решението по допускане на делбата се ползва със сила на присъдено нещо, поради което въпросите, решени с него, не могат да се пререшават във втората фаза, също не противоречи на обжалваното решение, при което няма влязло в сила решение за допускане на делба на процесния имот- постановеното от първоинстанционния съд решение за допускане на делбата няма сила на присъдено нещо, тъй като е обжалвано в предвидения в ГПК срок и е отменено от въззивния съд.
3. Решение № 223 от 05.04.2006 г. по гр.д.№ 14 от 2006 г. на ВКС, Първо г.о. също не противоречи на приетото в обжалваното решение: Както в решението на ВКС, така и в обжалваното решение на Окръжен съд-Монтана, е прието, че когато един имот е съсобствен поради наследяване, сънаследникът може да установи владение върху целия имот, ако по категоричен начин заяви намерението си да свои целия имот и това негово намерение е противопоставено на другите наследници. Именно това е приел в решението си и Окръжен съд-Монтана: че веднага след смъртта на общия на съделителите наследодател А. Н. Т., починал на 16.02.1995 г., синът му П. Н. е установил владение върху целия имот, като ясно е заявил на сестра си Ц. И., че този имот е само негова собственост и е спрял да я допуска в имота и че П. Н. е придобил този имот по давност, тъй като в продължение на повече от 10 години /от 1995 г. до завеждане на делото през 2009 г./ Ц. И. не е предприела действия, с които да е прекъснала владението му върху този имот.
Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Ц. А. И. срещу решение от 15.03.2010 г. по в.гр.д.№ 46 от 2010 г. на Окръжен съд-Монтана, граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.