О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1518
ГР. София, 14.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.12.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1522/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на П. Я. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр.д. №165/09 г., с което са отхвърлени исковете му срещу П. на Р. по чл.1 и 2 от ЗОДОВ, за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 154 000 лв.и неимуществени в размер на 20 000 лв., нанесени му с действия и бездействия на Прокуратурата при извършване на административна / по организацията и функционирането й като администрация, с административна съподчиненост на дл. лица/ и на правоохранителна / по изброени от ищеца актове на прокурори/ дейност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава и на трите точки, а именно:Същественият за спора материалноправен въпрос отговаря ли Прокуратурата за вреди от административна дейност по чл.1 от ЗОДОВ е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС – ТР №3/04 г. – т.1 и с такава без задължителен характер, но формирана с влезли в сила съдебни решения и определения по други дела в аналогични случаи- т.2 . Соченият материалноправен въпрос и процесуалният – за доказателствената тежест в процеса и дължимото поведение на ответника, имат значение и за точното прилагане на закона с установяване на точното съдържание / вкл. по обхват/ на правните норми, както и за развитието на правото при реализирането на конституционно защитени, обществено значими права –т.3.
За да отхвърли претенцията по чл.1,т.1 от ЗОДОВ въззивният съд е приел, че предметът на спора предполага конкретна преценка за законосъобразност и целесъобразност на действия и бездействия на органите на прокуратурата / като административна единица/, които не са признати за престъпления на извършилите ги длъжностни лица или отменени по съответния вътрешноорганизационен / вътрешнослужебен/ ред. Съдът не може да извърши тази преценка чрез инцидентен съдебен контрол. Претенцията по чл.2 е отхвърлена, тъй като не са установени предпоставките за отговорността на ответника по чл.2, ал.1,т.1 и 2 от ЗОДОВ.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР №3/04 г., т.5 и приложеното определение на ВКС №512/02 г., на които се позовава касаторът във връзка с чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Исковата претенция е разгледана и на двете съединени основания – по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ, относими съответно към сочените от ищеца факти за увреждащи го административна и правоохранителна дейност на ответника по иска и е отхвърлена с мотиви по съществото на спора. И в двата случая отговорността се претендира срещу Прокуратурата, която се представлява пред съд по предвидения в закона начин / както е посочено и в ТР №3/04/. Затова неявяването на Главния прокурор по делото не опорочава съдебното производство и не нарушава правата на ищеца. Конституционно закрепените права на гражданите се реализират по конкретен ред и начин, определени със закон. Доказателствената тежест за установяване на противоправните действия и бездействия на ответника в хипотези на чл.1 и 2 от ЗОДОВ и на настъпилите в причинна връзка с тях вреди е на ищеца – ТР №3/04 г., т.3. В случая Прокуратурата е страна по гражданскоправен спор, оспорила е иска и няма задължение да съдейства на ищеца по начина, посочен в изложението. Или обуславящите изхода на спора разпоредби на материалния и процесуален закон са приложени с точния им смисъл и съдържание, с което не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на Р. , трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №165/09 г. от 26.06.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: