О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
ГР. София, 03.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.05.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №469/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Б. Б. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №401/08 г., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Агрокомплект” Е. , гр. С. искове по чл.128 от КТ – за неизплатено тр. възнаграждение по тр. договор между страните №13/28.03.03 г. и допълнително споразумение от 30.03.04 г. в размер на 6 535 щ.д. по първия и 2 880 лв. и 303 щ.д. – по второто, за периода от 28.03.03 г. до 28.03.05 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3 /съществените по делото процесуален въпрос за пълното му изясняване и материалноправния – за страните, съдържанието и действието на посочените тр.договор и допълнително споразумение, са от значение за точното прилагане на закона/.
С обжалваното решение е прието, че трудовото правоотношение на страните се урежда от тр. договори №13/28.03.03 г. и №42/28.03.04 г., изменен в частта за тр. възнаграждение / по размер и от валута в лева/ с допълнително споразумение от 30.03.04 г. Сключеният на 28.03.04 г. между страните консултантски договор не е източник на трудови права и задължения. По тр. договор №13/28.03.03 г. ищецът е получил дължимото възнаграждение във валута, според констатиранато от вещото лице – счетоводител. Присъдени са му лихва за забавено плащане на това възнаграждение, както и неиздължената сума в лева по допълнителното споразумение и лихва за забавеното й плащане, изчислени от експертизата. В останалата част до пълния предявен размер исковете са отхвърлени.
Същественият по делото процесуалноправен въпрос за пълното изясняване на делото от фактическа и правна страна, като предпоставка за обосновани изводи по спора и точно прилагане на материалния закон, е разрешен от въззивния съд в съответствие с чл.188 от ГПК и практиката по прилагането му. Допуснати са и обсъдени исканите от страните доказателства по предмета на спора. Пред РС са изслушани начална и допълнителна експертизи за дължимото и изплатеното възнаграждение по тр. договори между страните; в съответствие с процесуалния закон и практиката по прилагането му СГС е отказал назначаване на нова експертиза със същата задача във въззивното производство /арг. от чл.205 от ГПК и практиката по прилагането му/.
Същественият материалноправен въпрос за наличието и размера на задължение на ответника по тр. договори, в пределите на исковата претенция, е разрешен от въззивния съд също в съответствие с практиката на ВКС, обезпечаваща точното прилагане на закона. Обсъдени са съдържанието и действието на тр. договори и законосъобразно е прието, че този под №42/ 28.03.04 г. е изменен по взаимно съгласие на страните с допълнителното им споразумение от 30.03.04 г. в частта за тр. възнаграждение, което след тази дата е определено и се дължи в посочения левов размер. Непогасената част от задълженията е определена и присъдена при съобразяване със заключенията на вещото лице, извършило справка по счетоводната документация на работодателя и притежаващо специални знания за установяване и изчисляване на дължими суми..
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №401/08 г. от 11.07.08 г. в обжалваната отхвърлителна част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: