О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
ГР. София, 27.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.05.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №351/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Р. Н. срещу въззивното решение на Градски съд, София, по гр.д. №7156/09 г., с което е отхвърлен за размера над 4000 до 9000 лв. искът й срещу П. на Р. по чл.2, т.2 от ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не е налице обаче основанието за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, на което се позовава касаторът. Сочи, че материалноправният въпрос за определяне на обезщетението по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД е разрешен от въззивния съд в противоречие с две представени решения на ВКС без задължителен характер, като размерът му е занижен.
Съгласно указанията на ППВС №4/68 г. и ТР №3/94 г. справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се обосновава с преценка на всички относими към случая обстоятелства. Въззивният съд е съобразил продължителността на наказателното преследване – повдигнато на ищцата обвинение за престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 от НК през м.01.05 г., което е прекратено на 27.01.06 г. с прокурорско постановление поради несъбрани доказателства за извършено престъпление. С определение на СГС от 9.05.06 г. постановлението за прекратяване е изменено, като е прието, че не е налице съставомерно деяние. ГС е обсъдил всички данни относими към определяне на обезвредата – продължителността и интензитета на наказателното преследване, доказаното му отражение върху здравето, психиката и самочувствието /вкл. професионално/ на обвиняемата, сега ищца. Така е преценил, че обезщетението за неимуществени вреди, което ищцата следва да получи е 4 000 лв.
Представените решения, с които в други случаи, при други относими към определяне на обезвредата обстоятелства, са присъдени по –високи размери на обезщетението, не сочат на противоречиво решаване на въпроса за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. С първото от тях – Р №37/09 г., обезщетение в размер на 35 000 лв. е присъдено за неимущ. вреди, търпени от продължило повече от 9 г. незаконно наказателно преследване със съдебна фаза срещу ищец, който е бил кмет на голяма община, с наложени му ограничителни и принудителни мерки и широка медийна разгласа на обвинението. С второто – Р №504/09 г., обезщетение в размер на общо 10 000 лв., е присъден за незаконно наказателно преследване, което е продължило близо 4 г. и 10 м., със съдебна фаза и взета най- тежка мярка за неотклонение „задържане под стража” за близо три месеца. Или обстоятелствата, относими към размера на обезвредата и преценени от съда във всеки от случаите, са очевидно различни от тези в настоящия, затова не е налице противоречиво решаване на въпроса за определяне размера на обезщетението по справедливост, по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Доводите за необоснованост на въззивното решение и постановяването му в нарушение на съдопроизводствени правила – осн. по чл.281,т.3 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство
Поради изложеното ВКС на Р. , трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №7156/09 г. от 3.11.09 г., с което искът е отхвърлен за размера над 4 000 до 9 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: