решение №388 от по гр. дело №427/427 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
      О         П       Р        Е        Д         Е        Л        Е         Н         И        Е
 
                                                       №  388
 
                                 ГР. София,   20.04.2010 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.04.10 г. в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                        ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №427/10 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. „Социално подпомагане” към община Л. / Д”СП”/ и Прокуратура на РБ, чрез О. прокуратура Л. срещу въззивното решение на Окръжен съд Л. по гр.д. №149/09 г., с което е отхвърлен предявеният от прокурора иск с пр. осн. чл.74, ал.1 от СК, отм. – за ограничаване родителските права на Е. Д. и Д. Д. по отношение на четирите им непълнолетни деца, поради поведение на родителите, застрашаващо личността и възпитанието на децата.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
Налице е и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, на което се позовават касаторите. Материалноправният въпрос: застрашава ли поведението на родителите личността и възпитанието на децата, на който въззивният съд е отговорил отрицателно, е от значение за изхода на спора и точното прилагане на закона, с оглед предпоставките, съдържанието и целта на установената в чл.74, ал.1 от СК, отм. възможност .
В изложенията към жалбите касаторите се позовават на с. – битовите и образователни особености на случая: Децата живеят в социална изолация, с наложена от родителите самодостатъчност на семейната среда, пак по виждане на родителите не посещават училище, при нормативно задължение – чл.7 от ЗНП и възможност за това. Лишени са от нормалните за връстниците им – по критерия на социалната среда, от която произхождат и отчасти познават – представи, мечти и перспективи за образование и бъдеща лична, вкл. професионална реализация; в поведението им се забелязват наченки на необоснован негативизъм към близки роднини /баба и дядо/ и държавни институции.
По иска с пр. осн. чл.74, ал.1 от СК обществена цел и отговорност е интересът на децата, а не санкцията за родителите им. За интереса на детето съдът следи и служебно, в конкретността на случая, преценявайки необходимостта от и евентуално – вида на съответните мерки за защита на този интерес по чл.74, ал.1 от СК.
Това налага допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Л. по гр.д. №149/09 г. от 19.12.09 г. по жалбите на Прокуратура на РБ, и Дирекция”Социално подпомагане”, при община Л..
Дава възможност на касатора Д „СП” да внесе в едноседмичен срок държавна такса от 25 лв. за разглеждане на жалбата.
По жалбата на Прокуратурата държ. такса не се дължи – чл.83, ал.1,т.3 от ГПК.
Да се докладва за насрочване в о.з.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top