О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
гр. София, 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.06.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №767/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Т. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Смолян по гр.д. №16/09 г., с което е уважен предявеният от „П” ООД, с. Л. срещу касатора иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 1482 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната и мораторна лихва.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.1 и 3.
За да присъди на ищцовото дружество посочената по-горе сума като обезщетение за имуществени вреди – загуби от смъртта на 7 бр. собствени на дружеството овце, изчислени чрез стойността на живото им тегло и непрана вълна, въззивният съд е приел, че са налице елементите на деликта по чл.45 от ЗЗД. Ответникът по иска – сега касатор, прегазил овцете в нарушение на общото правило да не се вреди другиму. Деянието му е противоправно, виновно – при необорената презумпция по чл.45, ал.2 от ЗЗД и е причинило на ищеца имуществена вреда в посочения размер.
Същественият материалноправен въпрос за наличие на елементите на деликта по чл.45 от ЗЗД е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната и константната практика на ВКС – чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Процесуалният въпрос за наличие на основание за спиране на производството по делото по чл.229, ал.1,т.5 от ГПК не е съществен при прекратеното наказателно производство срещу ответника, за установяване престъпния характер на процесното вредоносно деяние. Прекратяването на заведеното срещу ответника по иска наказателно производство за престъпление по чл.216 от НК обаче не изключва възможността гражданският съд, който разглежда иск по чл.45 от ЗЗД за същото деяние, да установи елементите на и го квалифицира като деликт, предпоставящ гражданска отговорност за извършителя му / ППВС №9/61 г.,в този смисъл е и приложеното р. №1400/64 г./.
В съответствие с данните по делото е прието, че ответникът по иска е извършил вредоносното деяние, като ударил с джипа си и убил 7-те овце на ищцовото дружество. Законната презумпция за вината на дееца по чл.45, ал.2 от ЗЗД не е оборена. Размерът на имуществената отговорност е определен с помощта на експертиза за пазарната стойност на убитите животни при отчитане на породната им характеристика, възрастта, живото тегло и стойността на непраната им вълна.
Казусът е типичен за непозволено увреждане и не разкрива особености, правни и фактически затруднения, които да обосновават допускане на обжалването на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Смолян по гр.д. №16/09 г. от 23.03.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: