2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 89
гр. София ,01.02.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 657 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
З. П. К. и Г. И. Костова са обжалвали въззивното решение на В. окръжен съд № 65 от 13.01.2010г. по гр.д.№ 2152/2006г. с две касационни жалби, подадени от различни пълномощници.
Касационните жалби са в срок при условията на чл.62 ал.2 ГПК. Те отговарят на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към тях има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в които са поставени различни въпроси, поради което и двете са процесуални допустими.
Ответникът [фирма][населено място] е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В. окръжен съд е отменил решението на В. районен съд № 2437 от 18.10.2006г. по гр.д.№ 1658/2005г. в обжалваната пред него част и е отхвърлил иска на З. П. К. и Г. И. Костова с правно основание чл.109 ЗС за премахване на изградените в отклонение от 0.90 кв.м. на вертикала части от застрояването на калканна стена, изградена на имотната граница между УПИ ІV 9,10 идентичен на 19 кв.565 по плана на 14 подрайон в[населено място], както и да зазида отворите на калканната стена.
Въззивният съд е приел, че ищците са съсобственици на поземлен имот 12 кв.565 по плана на 14-ти подрайон на[населено място] , в който попада сграда с временен статут и съществуването й не е предвидено по застроителния план, одобрен със заповед Г-160 от 10.12.1999г., а ответникът е изпълнил в съседния имот строителство в пълно съответствие с подробния устройствен план, въз основа на разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Съдът е изложил съображения, че сградата е изградена в съответствие с издаденото строително разрешение и не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.
Мотивите изцяло възпроизвеждат разясненията в ТР 31/1984г. , решение № 1245 от 04.1994г. по гр.д.№ 2149/1992г. на ВС, ІV г.о. и решение №7 /2000г. по гр.д.№ 1440/1999г. на ВКС, ІV г.о. относно възможността да бъде проведен негаторен иск, когато е извършено строителство в съответствие с издадените строителни книжа и правомощията на съда в този случай да упражни само косвен контрол за законосъобразност на издадените административни актове за осъществяване на строежа, без да ги отменя. Такъв косвен контрол е извършен от въззивния съд по настоящото дело и е прието, че одобрените строителни книжа са съобразени изцяло с градоустройствените предвиждания и това е първият решаващ извод на съда, обусловил крайният резултат на делото. Вторият решаващ извод е, че местоположението на новата сграда не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, защото съществуващата сграда в техния имот е с временен статут. Изводите не са противоречие с цитираната от касаторите в изложението към касационна жалба вх.№ 7401/2010г. съдебна практика, поради което не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Поставените в двете изложения въпроси към кой момент следва да се преценява законосъобразността на строителните разрешения и дали след като имотът на ищците не е отчужден , но е предвиден за отчуждаване в съседния имот може да се извърши строителство на регулационната линия , както и да бъде извършено строителство от лице , което не е собственик на имота във въздушното пространство над неотчуждения, но предвиден за отчуждаване имот следва да се свържат с извода на съда, че не е допуснато нарушение при одобряването на строителните книжа след като по плана част от имота на ищците е предвиден за улица. Този извод е съобразен със съдебната практика според която проверката за законосъобразност на административните актове във връзка със строителството се извършва при съпоставка за съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване и след като не се обосновава необходимостта да се разшири косвения контрол на административните актове за застрояването и по отношение на предвижданията на самите планове, не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросът от изложението за допускане на касационното обжалване на адв.Л. Р. за значението на всички представени с инвестиционните проекти части за приемане и за ролята на надзорните дружества в строителството е извън предмета на спора доколкото при разглеждането му от инстанциите по същество не е поставян от касаторите, освен това той се включва в по-общия въпрос за пределите на косвения контрол върху законността на строителството по исковете по чл.109 ЗС, по който не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК .
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд № 65 от 13.01.2010г. по гр.д.№ 2152/2006г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: