О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
ГР. София, 10.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 2.02.10 г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1780/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Ж. А. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №795/08 г., с което е отхвърлен искът на касатора по чл.135, ал.1 от ЗЗД срещу ответниците М и Р. М. и Ц. И. – за обявяване относителната недействителност на сключения между двойките ответници с нот. акт №96/7.10.03 г. договор за продажба на две ателиета / обещани за продажба на ищеца от прехвърлителите – първите двама ответници, с предварителен договор от 9.11.01 г./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2 и 3. Поставя процесуалните въпроси за значението на признатото от ответника Й знание на третото лице, с което е договарял – отв. М. , за увреждането на кредитора и за доказателствата, с които може да се установява това знание. Намира , че въпросите са решени от въззивния съд в противоречие със съдебна практика без задължителен характер, приложена към жалбата и са от значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че ищецът има качеството кредитор на ответниците Й, като купувач по сключен с тях на 9.11.01 г. предварителен договор за продажба на ателиетата. Продажбата на обещаните на ищеца имоти на ответниците М с договор по нот. акт №96/7.10.03 г. уврежда кредитора- пречка е да придобие правото на собственост върху имотите с окончателно договаряне. От събраните по делото доказателства , обаче, според АС не се установява с необходимата категоричност знанието на третите лица, с които длъжникът е договарял, за увреждането.
При предмета и данните по делото поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с приложеното решение на ВКС №300/03 г. по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. В него е прието, че знанието на приобретателите за увреждането на кредитора може да се установява с всички допустими доказателствени средства. За останалите решения няма данни за влизане в сила, поради което те не попадат в обхвата на основанието.
АС е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и съвкупно, както изискват законът- чл.188 от ГПК, отм. и практиката по прилагането му, и така е формирал извода си за неустановено знание на третите лица – отв. М. и И. , договаряли с длъжниците, за предварителния им договор с ищеца.
Преценени са по реда на чл.173 от ГПК, отм. – във връзка с всички обстоятелства по делото – и противоречивите твърдения на отв. Йорданов и М. за знанието на последната за увреждането на кредитора, като общ факт. Твърдението на ответника Й, че ответницата М е знаела за увреждането е прието за изолирано – не съвпада с данни в другите доказателства, оспорва се от ответницата М не я обвързва; затова не установява нейното знание за увреждането с необходимата за уважаване на иска сигурност.
Поставените въпроси са от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Последното, като специфична предпоставка по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК не е обосновано от касатора с доводи за неяснота на правната норма, прилагане не според точния й смисъл, липсваща или остаряла съд. практика. Така не е налице и второто от сочените в жалбата основания за допускане на обжалването.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №795/08 г. от 6.04.09 г.
Осъжда Ж. П. А. за заплати на Р. В. М. деловодни разноски от 500 /петстотин/ лв., за това производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: