Определение №289 от по гр. дело №25/25 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                О         П         Р         Е          Д         Е        Л        Е        Н        И        Е
 
                                                           №  289
 
                                         ГР. София,  25.03.2010 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.03.10 г. в състав:
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                               ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №25/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен /ОС/ по гр.д. №218/09 г., с което касаторът е осъден да заплати на П. К. сумата от 3538 лв., на осн. чл.59 от ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице, обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2 и 3. Материалноправните въпроси за вида и размера на подобренията, извършилите ги лица и погасяването на претенцията за стойността им по давност, според касатора, са разрешени противоречиво от съдилищата – двете инстанции по делото, и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са обосновани откъм специфичните им предпоставки – противоречивото решаване на въпросите от въззивния съд по т.2, следва да е с друго влязло в сила решение, а не с постановеното по делото първоинстанционно. Значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т.3, не е мотивирано с необходимост от разкриване на точното съдържание и обхват на установеното в правната норма правило, с непълнота или неяснота на закона, налагащи тълкуването му, нито с остаряла и загубила значение при нови общественоикономически условия практика по прилагането му, която да се нуждае от осъвременяване.
ВКС не разглежда в това производство наведените основания по чл.281 от ГПК – неправилност и недопустимост на въззивното решение, без доводите на касатора да сочат на вероятност за последната.
Не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. №218/09 г. от 13.07.09 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top