О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
ГР. София, 30.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26 октомври през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №545/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.23, ал.2 от ЗОПДИППД.
Образувано е по частна касационна жалба на К. /комисията/, чрез Т. – гр. В., срещу въззивното определение на Апелативен съд Варна /АС/ по ч.гр.д. № 239/09 г., с което след отмяна на първоинстанционното е отхвърлено искането на комисията за обезпечение на бъдещ иск срещу Г. Г. , К. Г. , Б. Г. , Д. Т. и П. Т. чрез налагане възбрана върху първоначално придобит от първите, след това прехвърлен на третия с дарение и от него с продажба на последните двама бъдещи ответници имот – апартамент в гр. В., №71, в ж.к. „Възраждане” бл.77, вх. Г, ет.2.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване в изрично посочен от закона случай – чл.274, ал.1,т.2 от ГПК, определение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа частната касационна жалба, намира следното: За да отхвърли искането за обезпечение на бъдещия иск чрез възбрана на апартамента АС е приел, че последните двама ответници като добросъвестни приобретатели на имота по възмездна сделка не могат да бъдат страни по иска за отнемане на имуществото по ЗОПДИППД. Срещу тях искът се явява вероятно неоснователен; като трети лица със самостоятелни права върху имота, който закупили със сума от банков кредит, те са легитимирани да искат отмяна на първоначално допуснатото върху имота им обезпечение чрез възбрана – чл.24, ал.2 от ЗОПДИППД /закона/.
Производството по закона е образувано срещу Г. Г. , който е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.3, т.7 от закона – длъжностно присвояване в големи размери – 135 505 лв.., по чл.202 от НК, извършено в съучастие и при условията на продължавано престъпление. Проверяван е периодът от 1982 до 2007 г.
Поисканият за възбраняване имот е придобит от съпрузите К. и Г. Г. през 1994 г. и дарен от тях на сина им Б. Г. през 1997 г. Последният го продал на Д. и П. Т. с договор по нот. акт 126/24.03.05 г.. Или ответниците Т са частни правоприемници на лицето по чл.3 от закона, черпят правата си от неговото придобиване и затова не са трети лица със самостоятелни права върху имуществото по см. на чл.24, ал.2 от закона. Те имат качеството на трети лица по см. на чл.5-10 от закона, срещу които искът по чл.28 може да се предявява. Искът може да бъде насочен и срещу тях в хипотезите на чл.7, т.2 от закона, ако се твърди знанието им за посочените там обстоятелства, а при добросъвестност по см. на чл.4, ал.2, лицето по чл.3 отговаря със заплатената изцяло от третите лица действителна стойност на придобитото.
Въпреки това искането за възбраняване на имота е неоснователно по други съображения, свързани с първоначалното му придобиване от лицето по чл.3 от закона: На осн. чл.4, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от закона на отнемане подлежи имущество, придобито през проверявания период от лицето по чл.3 , ако в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник
Процесният имот е придобит в СИО от лицето по чл.3 от закона и съпругата му с договор за продажба на държавен имот от 1994 г. Платен е със собствени и заемни – от ДСК, средства. Дарен е на сина им през 1997 г. – или далеч преди установената престъпна дейност на лицето по чл.3. Затова не може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с нея, а е установен и законен източник за него – заем от ДСК. Поради това не са налице предпоставките по чл.22, ал.2 от закона, вр. с чл.391 от ГПК и искането за допускане на обезпечение е неоснователно, както като краен резултат е приел и АС.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Апелативен съд Варна по гр.д. №239/09 г. от 2.07.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: