1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр.София, 01.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1852/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Л. Г. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 205/ 30.06.2010 г. по гр.д.№ 191/ 2010 г. С въззивното решение е обезсилено решение на Р. районен съд по гр.д.№ 40/ 2009 г. и е прекратено производството по предявените от касатора против [община], И. Г. С. и Ц. С. С. искове за обявяване на нищожността на договор за замяна, сключен на 18.02.2003 г. между [община] и И. Г. С..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че по процесуалноправният въпрос за това, има ли трето за сделката лице правен интерес да предяви иск за установяване на нищожността й, съществуват противоречиви решения на съдилищата. Позовава се на влезли в сила решения на САС и на ВСРБ, в които е направен извод, че такъв интерес е налице. Поддържа, че обратното е прието в обжалваното въззивно решение. Счита, че изводите на въззивния съд противоречат и на практиката на ВКС, обективирана в ТР № 4 от 07.07.2010 г., както и че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.
Ответникът по касация И. Г. С. оспорва жалбата. Според него в изложенията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не е развит въпрос по чл.280 от ГПК, а служебното формулиране на такъв въпрос е недопустимо. Поради това моли касационното обжалване да не бъде допускано.
Ответниците по касация [община] и Ц. С. С. не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Противно на посоченото в отговора на И. С., касаторът е формулирал в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос, който според него е основание за допускане на обжалването. Този въпрос касае правният интерес трето лице да поиска прогласяване на нищожността на сделка, по която не е страна и е поставен от самия касатор. Вярно е, че процесуалният закон не допуска служебното формулиране на въпрос по чл.280 от ГПК (освен в хипотезите на нищожност или недопустимост на обжалваното решение), но съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдът може да уточни или поясни повдигнат от касатора въпрос. Конкретният случай е такъв, защото касаторът е посочил изрично въпросът за правния интерес, а този въпрос обуславя въззивното решение, доколкото именно поради извод за липса на правен интерес съдът е прекратил производството по исковете.
По така поставеният въпрос обаче няма противоречива съдебна практика. Посочените от касатора решения на ВСРБ и САС действително съдържат извод, че е налице правен интерес от трето за една сделка лица да поиска установяване на нищожността й, ако сделката засяга правата им. Тези актове обаче са постановени при фактическа обстановка, която е различна от установеното в обжалваното въззивно решение. По настоящето дело производството е прекратено не защото ищецът е трето лице за атакувания договор, а защото иска прогласяване на нищожността на сделка, която касае прехвърлянето на имот, за който същият ищец е предявил иск по чл.108 от ЗС срещу ответниците С.. Направеният в този смисъл извод на въззивния съд не е в противоречие с правните изводи в приложените актове на ВКС и САС, тъй като в тях е даден отговор на различни въпроси.
Не е налице и твърдяното противоречие с ТР № 4 от 07.07.2010 г. на ОСГК на ВКС. Задължителното тълкуване на ВКС е в смисъл, че трето лице може да прави възражения по действителността на договор за замяна в процес, образуван по предявен против него иск по чл.108 от ЗС от лице, което се позовава на този договор. Настоящата хипотеза е различна – искът не е предявен от правоимащ по договор за замяна с общината, а е предявен от лице, което оспорва валидността на такъв договор. Когато същото това лице е предявило и ревандикационен иск по отношение на един от заменените имоти, то именно в процеса по осъдителния иск следва да се прецени действителността на договора за замяна. Макар в различна хипотеза, тълкуването на ВКС е в същия смисъл – когато се оспорва действителността на заменителния договор, това може да стане по висящия процес за ревандикация на вещта. Следователно изводите за недопустимост на иска, изложени в обжалваното въззивно решение, не противоречат на тълкуването, дадено в ТР № 4 от 07.07.2010 г.
Поради това искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 205/ 30.06.2010 г. по гр.д.№ 191/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: