Решение №1188 от по гр. дело №88/88 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

       О          П         Р          Е         Д         Е          Л         Е        Н         И         Е
 
                                                     №  1188
 
                                       ГР.София,  30.09.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.09.2009 г. в състав:
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                              ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1072/09 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Р. Х. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/по гр.д. №2373/07 г., с което е уважен предявеният от В. В. срещу К. С. , Д. М. и касатора Р. Х. иск по чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД – установена е нищожността на сключения между първите двама ответници от една страна и третия – от друга договор за продажба на недвижим имот /апартамент/, като противоречащ на закона – чл.152 от ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Налице е и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, на което се позовава касаторът. С влязлата в сила част от въззивното решение е отхвърлен искът на В. В. срещу ответниците по чл.135 от ЗЗД – или със сила на пресъдено нещо / както се сочи и в отговора на отв. по жалбата В. / е прието, че той няма качеството на кредитор спрямо първите двама ответници по иска, с което обосновава интереса си от делото.
Изводите на въззивния съд по значимия при осъществяване правото на защита на касатора по неприключилия спор с пр. осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД въпрос: допустими ли са свидетелски показания за установяване на твърдяното от ищеца, като трето за договора лице, съглашение на ответниците по чл.152 от ЗЗД при изложени доводи, че със събирането и обсъждането им се заобикаля забраната на чл.133, ал.1,б.”б” и чл.134 от ГПК, отм. за установяване на договори над определена стойност и за разкриване на симулация на договора между страните по него е от значение за точното прилагане на закона.
Затова ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №2373/07 г. от 13.03.09 г.
Дава възможност на касатора Р. Х. да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата от 152 лв.в едноседмичен срок, след което делото да се докладва за насрочване в о.з.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top