Решение №1317 от по гр. дело №3442/3442 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                 О          П         Р         Е        Д        Е        Л        Е       Н        И       Е
 
                                                         №  1317
 
                                       ГР. София,  29.10.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.10.09 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1223/09 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „ЕВН Б. Е. ”АД, Пловдив срещу въззивното решение на Окръжен съд Смолян /ОС/ по гр.д. №112/09 г., с което е уважен предявеният от Р. Е. срещу касатора иск по чл.50 от ЗЗД за сумата 17 785 лв., обезщетение за имуществени вреди от изгоряло имущество на ищеца при пожар на 25.07.07 г., причинен от вещ/ елекопровод/ на ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3 /материалноправният въпрос за характера и предпоставките на отговорността по чл.50 от ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС; задължителна не се сочи, затова основанието не може да се квалифицира и по т.1, според предложеното в изложението на касатора/.
За да уважи предявеният иск въззивният съд е приел, че са установени предпоставките на обективната безвиновна отговорност по чл.50 от ЗЗД – поради повреда в електропровод на ответника, разположен в близост до имота на ищеца, възникнал пожар, при който изгорели къщата на последния, с покъщнина и инвентар. Понесените от ищеца вреди от загубата на имуществото подлежат на обезщетяване с присъдената сума, установена по размер с икономическа експертиза.
Изводите на въззивния съд са формирани в съответствие със закона и практиката по прилагането му: отговорността по чл.50 от ЗЗД на собственика на вещта за произтеклите от нея вреди е безвиновна и обективна, според константната практика на ВКС – Р №6/72 г., 330/08 г., 467/09 г., 1112/08 г. и др. Представеното от касатора Р №1113/ 58 г., че тази отговорност също е основана на презумпцията за вина, по общото правило на чл.45 от ЗЗД е изолирано по смисъл. Застъпеното в него относно изключващото отговорността на собственика установяваване на друга причина, извън вещта, за вредите е относимо към причинната връзка между вещта и вредите. В случая въззивният съд след преценка на събраните по делото доказателства – св. показания на очевидци, експертиза за причината за възникването на пожара и писмените доказателства за експлоатацията на електропровода и за възникването на пожара – рапорт, обосновано е приел, че той е причинен от повреда в електропровода на ответното дружество. Възникналата искра запалила сухата трева под електропровода, като пламъкът бързо / при горещото и сухо време/ се разпространил в съседство към имота на ищеца.
Не е установено пожарът да се дължи на непреодолима сила – бурен вятър, с посочената от касатора скорост. По делото няма данни за силен вятър, който да е повредил далекропровода – от свидетелите очевидци само Р. е споменал за сух вятър / но не силен или бурен/, който разпространил пожара в горещото време. Техническата експертиза в т.6 и 8 сочи, че разпространението на пожара било улеснено от засушаването и горимите материали / трева, сухи съчки/; високата температура на въздуха е способствала за бързото разпространение на пожара, но не е причина за неговото възникване. Така че не е доказана непреодолима сила / непредвидено и непредотвратимо събитие с извънреден характер – чл.306, ал.2 от ТЗ, външно за вещта /, която да изключи причинната връзка на вещта с пожара и отговорността на собственика й за щетите от него.
Поставеният материалноправен въпрос е от значение за спора и точното прилагане на закона, но е разрешен в съответствие с трайната и актуална практика на ВКС, способстваща за такова прилагане.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Смолян по гр.д. №112/09 г. от 17.04.09 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top