Решение №1540 от по търг. дело №1627/1627 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
 
 
 
           О         П       Р         Е        Д          Е       Л        Е       Н       И       Е
 
                                                           №  1540
 
                                      ГР. СОФИЯ,   28.12.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.12.09 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 1573/09 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на 109-то О. „Хр. Смирненски”, София срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №2530/08 г., с което са уважени предявените от Р. Д. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 и 3 от ГПК. Според него, същественият за спора материалноправен въпрос за характера и реда за сключване на трудов договор за заемане длъжността „учител” или „възпитател” с лице по чл.8, ал.1 от Инструкция №2/94 г., е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Въпросът е и от значение за точното прилагане на закона, чрез разкриване съдържанието на посочената разпоредба от Инструкцията и приложението й във връзка с чл.68, ал.3, 4 и 5 от КТ, тъй като договор, извън хипотезата на срочния по чл.8 от Инструкцията, сключен с лице, което изначално не притежава необходимата за длъжността квалификация е недействителен .
За да отмени като незаконно уволнението на ищцата от длъжността „учител по англ. език” при ответника, извършено на осн. чл.325, т.3 от КТ въззивният съд е приел, че сключеният с нея тр. договор за срок „от 23.02.07 г. до 30.06.07 г.” е в нарушение на чл.68, ал.3 и 4 от КТ. Възложената на ищцата работа не е с характера по ал.3, нито работодателят е посочил изключение по ал.4, вр. с пар.1, т.8 от ДР на КТ. Затова на осн. чл.68, ал.5 от КТ тр. договор се смята сключен за неопределено време и не е прекратен на осн. чл.325, т.3 от КТ, с констатираното от работодателя изтичане на срока. По евентуално направеното от ответника възражение за недействителност на тр. договор ГС е приел, че недействителността не е обявена от съда и затова страната не може да се позовава на последиците й, на осн. чл.74, ал.5 и чл.75 от КТ.
Инструкция №2/94 г. на МНО е издадена на осн. чл.91,ал.4 от ППЗНП от 1992 г., отм.; тя не е отменена с новия ППЗНП от 1999 г., който изрично препраща към нея в пар.7 от ПЗР. В чл.8, ал.1 от Инструкцията е предвидена възможността при липса на правоспособни кандидати за заемане на длъжността учител или възпитател / в случая „учител по англ. език”/, директорът на училището да сключи срочен трудов договор с лице, което не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, до явяване на кандидат с необходимото образование и професионална квалификация. Инструкцията, като акт не министерство, не обосновава „предвидено друго” по см. на чл.68, ал.1,т.1 от КТ, затова срочният договор по чл.8, ал.1 от нея следва да се сключи при спазване на общите правила по чл.68, ал.1, т.1 и ал.3, 4 и 5, както е приел и ГС.
Ищцата безспорно не отговаря на изискванията за заемане на длъжността – в молбата си за постъпване на работа е посочила, че й предстои да завърши образованието си в НБУ и да придобие професионална квалификация „учител”.
Назначена е на длъжността „учител по англ. език” със заповед на директора на ответното училище на осн. чл.68, ал.1,т.1 от КТ, за срока, посочен в заповедта и тр. договор – от 23.02. до 30.06.07 г.. В тях няма позоваване на чл.8, ал.1 от Инструкцията, с визираните там причини, с които работодателят при съдебното оспорване на уволнението обосновава специфично изключение по см. на пар.1,т.8 от ДР на КТ; не е приложен и срокът по чл.8, ал.1 от Инструкцията – „ до явяване на кандидат с необходимото образование и професионална квалификация”, нито определеният по –кратък от едногодишен срок на тр. договор е по писмено искане на ищцата.
При тези данни съществените за спора материалноправни въпроси за реда на сключване и характера – за неопределеното време, на тр. договор, са решени от ГС в съответствие със съдебната практика в приложените от ответника решения по гр.дела; решението на ВАС, приложено от касатора не обосновава основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Материалноправният въпрос за недействителността на тр.договор и процесуалният – за начина на предявяването й / в случая – с възражение на ответника, за преюдициално произнасяне от съда/ на осн. чл.75, ал.1 от КТ, са без значение за спора по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 3 от КТ. Въпросите обаче имат значение за изхода на спора и точното прилагане на закона по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 от КТ, чието уважаване се предпоставя от действителен и действащ /непрекратен/ тр. договор на страните към съдебното решение. Затова по тези въпроси на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 от КТ.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №2530/08 г. от 8.05.09 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 3 от КТ.
ДОПУСКА касационно обжалване на това въззивно решение само по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 от КТ.
Делото да се докладва да насрочване в о.з..
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top