Решение №281 от по гр. дело №4263/4263 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

       О          П         Р         Е          Д          Е         Л          Е         Н         И         Е
 
                                                          № 281
 
                                      ГР. София,   13.03.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 9.03.2009 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №77/09 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Министерство на образованието и науката / МОН/ срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №3864/07 г., с което е уважен предявеният от Р. К. срещу касатора иск с пр. осн. чл.213, ал.2 от КТ за сумата от 1388 лв., обезщетение за недопускане на работа за периода 10.05.04 – 8.11.04 г., ведно със законната лихва от 25.05.05 г. и сторените деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Налице е и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, на което се позовава касаторът: Същественият по делото материалноправен въпрос за отговорността на ответника /касатор/ по иска за обезщетение в случая и въобще за задължения към служителя по тр. правоотношение, обусловена от правоприемство на страната на работодателя / между закритото държавно училище и МОН/ е разрешаван противоречиво от съдилищата. Това е видно и от приложените към жалбата съдебни решения по дела със същия съществен за спора въпрос. В част от решенията се приема, че правоприемство има поради характера и финансирането на закритото училище, начина на създаването и прекратяването му и структурната му принадлежност към МОН. В други такова правоприемство се отрича, поради заличаване на училището на осн. чл.10, ал.5 от ЗНП, без законът и заповедта за закриването му да сочат на правоприемство.
Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на софийски градски съд по гр.д. №3864/07 г. от 6.10.08 г.
Делото да се докладва за насрочване в о.з.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top