О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
ГР. София, 17.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.06.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №511/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационните жалби на П. С. и В. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №1332/08 г., с което е уважен предявеният от М. Н. срещу ответниците иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД. Признати са за относително недействителни спрямо ищцата, като кредитор на първия ответник по предварителен договор за продажба на недвижими имоти, сключените между ответниците договор за продажба и за дарение, с които имотите били прехвърлени на ответницата.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
По допускането им ВКС намира следното:
В изложенията към жалбите се правят оплаквания за неправилност по см. на чл.281, т.3 от ГПК / необоснованост и незаконосъобразност/ на решението на АС, които ВКС не разглежда в това производство.
Не е поставен конкретен материално или процесуалноправен въпрос в контекста на основанията по чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК, на които се позовават касаторите. Дори да се приеме, че от изложенията могат да се извлекат материалноправният въпрос: кои са предпоставките за уважаване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД и процесуалният – за установяването им, те не са разрешени в противоречие с приложените решения на ВКС. Въззивният съд е посочил и изследвал всяка от изброените от касаторите предпоставки за уважаване на иска и така е формирал извод за основателността му. Искът е разгледан и уважен на осн. чл.135, ал.1 от ЗЗД като е прието, че ищцата е кредитор на ответника – касатор и вземането й е възникнало преди увреждащите я действия /сделки/. Съобразено е и релевантното по иска на това основание знание на лицето, с което длъжникът е договарял възмездно / отв. Кочева/ за увреждането. Предпоставките за недействителност на увреждащото кредитора действие по чл.135, ал.3 от ЗЗД / когато действието е извършено преди възникване на вземането/ са различни, както сочат касаторите, но не това е приложимата в случая норма, според приетото от въззивния съд. Съдът е приел, че датата на предварителния договор – 17.06.05 г.е тази, на която действително е сключен и предхожда атакуваните с иска продажба и дарение между ответниците от 22.07.05 г, поради което по първата е достатъчно да се установи знанието на третото лице, с което длъжникът е договарял възмездно, за увреждането на кредитора – чл.135, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Така не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Основанието по т.3 не е обосновано от касаторите откъм специфичните му предпоставки: неяснота или непълнота на закона, липса на съдебна практика / напротив – по приложението на чл.135 от ЗЗД има подробна и многогодишна такава, на която се позовават и те в изложението/ или необходимост от промяна на установената такава, при променени обществени условия. Оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл.281 от ГПК не обосновават допускане на обжалването – ТР №1/10 г. Основанията за последното по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични откъм цел и съдържание и не съвпадат с тези по чл.281 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №1332/08 г. от 19.11.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: