3
определение по гр.д.№ 1098 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
[населено място], 02.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1098 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. В. Х., И. П. Х. и В. Х. В. срещу решение № 719 от 03.06.2010 г. по в.г.р.д.№ 736 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2526 от 24.07.2009 г. по гр.д. № 318 от 2008 г. на Варненския районен съд, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 2946 от 24.02.2010 г. В ЧАСТТА МУ за допускане на делба между М. Т. И. и В. Х. В. на вилна сграда при равни квоти за двамата съделители и за отхвърляне на иска за делба по отношение на Х. В. Х. и И. П. Х..
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно- основание за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, 2 и т.3 от ГПК. Касаторите твърдят, че е налице противоречие на решенито с практика на ВКС по следните въпроси: 1. Изключва ли принципа на приращението по чл.92 от ЗС при съсобствено място между единия съпруг и трети лица установения от чл.19, ал.1 от СК /отм./ принцип за придобиване на вещи и права върху вещи общо от двамата съпрузи, 2. Води ли изтичането на придобивната давност автоматично до придобиване на правото на собственост, 3. Може ли всяко лице да предявява чужди права. Като практика на съдилищата, на която решението противоречало се сочи: ППВС № 5 от 31.10.1972 г., решение № 404 от 16.06.1995 г. по гр.д.№ 1904 от 1994 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 558 от 11.02.2008 г. по гр.д.№ 1086 от 2007 г. на Окръжен съд-София, оставено в сила с решение № 517 от 02.06.2009 г. по гр.д.№ 2340 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 732 от 09.10.2009 г. по гр.д.№ 2228 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 115 от 01.03.2006 г. по гр.д.№ 696 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о.
В писмен отговор от 19.08.2010 г. ответникът по жалбата М. Т. И. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си, с което е оставил в сила първоинстанционното решение за допускане на делба на вилна сграда при равни квоти между бившите съпрузи, въззивният съд е приел, че макар вилната сграда да е била построена върху дворно място, съсобственост между единия съпруг и неговите родители, тя е СИО на двамата съпрузи, тъй като изграждането на сградата е станало по време на брака и тъй като от събраните по делото доказателства е опровергана презумпцията на чл.92 от ЗС. Сградата била придобита по давностно владение от двамата съпрузи, тъй като същите са осъществявали явно и необезпокоявано владение върху нея от построяването й през 1985 г. до снадбяването на единия от тях /съпругът В./ с нотариален акт по давност за тази сграда.
Така постановеното решение не противоречи на посочените от касаторите съдебни решения:
1. В т.4 от ППВС № 5 от 1972 г., в решение № 115 от 01.03.2006 г. по гр.д.№ 696 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. и в решение № 517 от 02.06.2009 г. по гр.д.№ 2340 от 2008 г. на ВКС Трето г.о. е прието, че ако в дворното място, съсобствено на единия съпруг и трето лице, по време на брака бъде построена самостоятелна сграда, правото на собственост върху нея ще принадлежи на съсобствениците на мястото, а не на двамата съпрузи, освен ако строежът е осъществен въз основа на надлежно учредено право на строеж, тъй като в този случай установената в чл.92 от ЗС презумпция би била оборена. По същество същото е прието и в обжалваното решение- че вилната сграда, построена в съсобственото на В. В. и неговите родители дворно място е била съсобственост на собствениците на мястото, но съдът е допуснал делбата на тази вилна сграда при равни квоти между съпрузите, тъй като след построяването на сградата в продължение на повече от 10 години двамата съпрузи са я владяли явно и необезпокоявано и поради това са я придобили по давност в режим на съпружеска имуществена общност.
2. В решение № 404 от 16.06.1995 г. по гр.д.№ 1904 от 1994 г. на ВС, Четвърто г.о. е прието, че за придобиването на имот по давност е необходимо позоваване на владелеца. В обжалваното решение е прието същото, като е посочено, че един от съпрузите В. В. се е позовал на това владение с издаването на констативния нотариален акт по давност № 7 от 1996 г. Тъй като това позоваване касае период на владение, през който В. В. е бил в брак[населено място], правилно с оглед приетото в т.2 от ППВС № 8 от 17.06.1981 г. съдът е приел, че вилната сграда е била придобита по давност от двамата съпрузи в съпружеска имуществена общност между тях. Освен това, М. И. се е позовала на давността като придобивен способ в своя полза и в исковата молба по настоящото дело.
3. В решение № 732 от 09.10.2009 г. по гр.д.№ 2228 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че никой не може да предявява от свое име чужди права. В обжалваното решение не е прието нещо различно- съдът е счел, че с подаването на исковата молба за делба М. И. е предявила свои права на собственост върху процесната вилна сграда, като още в тази искова молба И. е изложила твърдение, че сградата е придобита от двата съпрузи по давностно владение, осъществявано по време на брака й[населено място].
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Х. В. Х., И. П. Х. и В. Х. В. срещу решение № 719 от 03.06.2010 г. по в.г.р.д.№ 736 от 2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.