3
определение по гр.д.№ 1000 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
[населено място], 02.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1000 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. и Ц. Д. А. срещу решение от 13.10.2009 г. по гр.д.№ 2057 от 2008 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, IV Б състав, с което е оставено в сила решение от 17.02.2006 г. по гр.д.№ 5925 от 2005 г. на Софийския районен съд, 40 състав, с което е признато за установено по отношение на М. Ц. Г., Л. Л. В., Т. Л. Г. и Д. Л. Г., че В. Д. Д. и Ц. Д. А. не са собственици на УПИ XI-877, кв.75 по плана на[населено място], м.”Хр.Б.” при граници: от две страни- улици, УПИ XII-1188 и УПИ X-875,876.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса за разпределение на доказателствената тежест по чл.127, ал.1 от ГПК и в противоречие с отменителното решение на ВКС по настоящото дело. Освен това касаторите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпросите: чия е доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск и как следва да се прилагат разпоредбите на ЗСГ /отм./ и ЗРПВПВННИ.
Ответниците по жалбата М. Ц. Г., Л. Л. В., Т. Л. Г. и Д. Л. Г. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си, с което е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявения отрицателен установителен иск срещу касаторите в настоящото производство, въззивният съд е приел, че те не са собственици на процесното място, тъй като към 01.03.1991 г. същото е било застроено със законна сграда и поради това не е можело да им бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение по въпроса за разпределението на доказателствената тежест в процеса, тъй като касаторите не са посочили задължителна практика на ВКС, на която това решение да противоречи.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с отменителното решение на ВКС по настоящото дело /решение № 618 от 27.05.2008 г. по гр.д.№ 1875 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о./, тъй като както в това отменително решение, така и в обжалваното въззивно решение е прието, че при спор за собственост между лица, на които правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и трети лица, които не са участвали в административното производство по това възстановяване, по възражение на тези трети лица съдът е длъжен да прецени материалната законосъобразност на решението за възстановяване на право на собственост върху процесния имот /в този смисъл са мотивите на стр.4 от отменителното решение/. Освен това, в отменителното решение са дадени указания на въззивния съд да прецени възражението на ответниците за липса на активна легитимация на ищците да водят настоящото дело, които указания са изпълнени от въззивния съд- в този смисъл са мотивите на стр.8 и 9 от обжалваното решение.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай по въпроса за доказателствената тежест в производство по предявен отрицателен установителен иск има непротиворечива и многобройна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил и която не се налага да бъде променяна. По въпросите за приложението на ЗСГ /отм./ и ЗРПВПВННИ също има съдебна практика, но тези въпроси са неотносими към спора по настоящото дело: предмет на доказване по предявения отрицателен установителен иск е дали ответниците по този иск са собственици на процесния имот, което в конкретния случай е било свързано с въпроса дали ответниците са можели да си възстановят правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, за решаването на който от значение са само нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а въпросът дали ищците по отрицателния установителен иск имат права върху имота, респективно дали са можели да го придобият при действието на ЗСГ /отм./ и ЗРПВПВННИ не е от значение за правилността на решението по предявения отрицателен установителен иск.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на В. Д. Д. и Ц. Д. А. срещу решение от 13.10.2009 г. по гр.д.№ 2057 от 2008 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, IV Б състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.