2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София 02.02.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1089/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. читалище „П.”,[населено място], [община], подадена от пълномощника му адвокат И. А., срещу въззивно решение №117 от 15.03.2010 г. по гр. дело №50/2010 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение №188 от 12.11.2009 г. по гр.дело №274/2009 г. на И. районен съд и са уважени предявените от И. Х. М. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищцата е с намалена работоспособност 56% и с водеща диагноза „Мозъчен инфаркт”. Трудоустроена е с решение на Т., а работата и като библиотекар е съобразена със здравните предписания. Тя се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ като трудоустроена, независимо че здравословното и състояние не е наложило преместването и на друга работа. Тази закрила не е преодоляна и уволнението и поради съкращаване на щата е незаконно.
Ответницата по касационната жалба И. Х. М., [населено място], [община], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това ползва ли се от закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ работник или служител, за който няма изрично предписание за трудоустрояване, тъй като възложената му работа е подходяща за здравното му състояние. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са две съдебни решения, които не са влезли в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №117 от 15.03.2010 год. по гр. дело №50/2010 г. на С. окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, според която трудоустроен работник или служител по смисъла на чл.333, ал.1 т.2 КТ е този, които има предписание за трудоустрояване – без значение дали то е изпълнено, т.е. дали е преместен на друга работа или е оставен на същата работа, тъй като тя е подходяща за здравословното му състояние.
В. това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №117 от 15.03.2010 г. по гр. дело №50/2010 г. на С. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.