О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
С. 22.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 6001 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. Д. Ч., Н. Д. Д. и Г. Д. Салами от [населено място] против определение № 226 от 24.06.2014г. по ч.гр.д.№ 3870/13г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата им с вх.№ 3494 от 8.04.2014г. за присъждане на разноски по гр.д. № 3870/12г. на ВКС. Пред вид развитието на съдебното производство, жалбоподателите считат за неправилен извода на съда, че са пропуснали срока по чл.248 от ГПК, поради което желаят обжалвания акт да бъде отменен, а направените разноски – присъдени. Отделно претендират направените в това производство разноски в размер на 267.50лв.,съобразно представен списък.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба като подадена от лица, които имат правен интерес от обжалване и в срок – е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК, поради което е и редовна. Разгледана по същество обаче е неоснователна по следните съображения:
За да счете искането за присъждане на разноски за недопустимо поради просрочие предходният състав на ВКС е съобразил следното :
Било е образувано касационно производство по жалба подадена на 25.10.2012г. от Н. Г. П. и Къна Г. П. по гр.д.№3870/13г.на ВКС, по която е допуснато касационно обжалване. Поради навнасяне на следваща се държавна такса касационната жалба обаче е върната с определение № 15 от 15.01.2004г. без да бъдат присъдени направените от ответниците по жалбата Н. Д. Ч., Н. Д. Д. и Г. Д. Салами разноски. Съобщението за така постановения акт /определение № 15/ е получено от тях на 30.01.2014г. Съдът е счел, че това е началната дата, от която тече срока по чл.248 от ГПК, в който е допустимо да се направи искане за допълване на прекратителното определение досежно направете разноски. Срокът е седемдневен, защото такъв е срока за обжалване на прекратителното определение,а съгласно чл.248 от ГПК искането за допълване се прави в срока за обжалване. Срокът е изтекъл на 6.02.2014г., поради което подадената на 8.04.2014г.молба е просрочена.
В жалбата си жалбоподателите правят преглед на датите, на които са били уведомявани от съда за подадената касационна жалба, за прекратяване на производството, за насрочване в открито заседание, за подадена частна жалба срещу определението за прекратяване на производството. Считат, че срокът не е пропуснат, защото е имало насрочване на делото и процедура по обжалване на определението за прекратяване на производството по инициатива на противната страна, поради което те не са имали възможност да заявяват искането си.
При тези данни – настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за неоснователна.
Съгласно т.14 от Тълкувателно решение по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС – началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248 ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо. Законодателят не прави разграничение между субектите, които могат да обжалват, респективно да искат изменение на постановения от съда акт по чл. 248 ГПК с оглед техния интерес. Актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, се съобщават на страните, като съгласно чл. 7 ал.2 ГПК съдът им връчва препис. Това е и моментът, в който страната узнава дали има правен интерес да обжалва съдебния акт и, от който за нея започва да тече срока за подаване на жалба. Наличието на висящи процедури по обжалване на други актове или действия по насрочване – са ирелевантни и не могат да имат отношение във връзка с организиране на защитата на правата на страните в конкретното производство по чл.248 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение № 226 от 24.06.2014г. по ч.гр.д.№ 3870/13г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.