О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
С. 19.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 6404 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Г. Ж. Ж. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. – Б. против определение № 496 от 30.06.2014г. по гр.д.№ 3816/14г.на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба против определение № 338 от 25.03.2014г. по гр.д.№ 171/14г. на ОС Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 2992 от 21.12.13г. по ч.гр.д.№ 1757/13г. на РС Димитровград за отхвърляне на нейно искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за движими вещи на стойност 11 654.20лв. Счита така постановения акт за неправилен с аргумента, че е недопустимо по пътя на тълкуването – при липса на изрична правна норма – да се възприема двуинстанционен ред на обжалване. Желае обжалвания акт да бъде отменен, а подадената жалба разгледана по същество.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови акта си, предходният състав на ВКС се е позовал на т.8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което въззивните определения, постановени в заповедното производство /каквото е настоящето/ не подлежат на касационно обжалване, като подробно е изложил мотивите, които Общото събрание на съдиите от ТК и от ГК на ВКС са подкрепили.
Възраженията на жалбоподателката, че счита за правилни мотивите, изложени в едно от особените мнения на ТР, съгласно което настоящата хипотеза попада в обхвата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и че в случая по тълкувателен път се дописва закона, не могат да бъдат споделени. Именно констатираната противоречива практика по поставения въпрос /за допустимостта на касационно обжалване на въззивните определения, постановени в заповедното производство/ стана причина, на основание чл.292 от ГПК, да се сезира Общото събрание на двете Колегии на ВКС, за да се уеднакви практиката. Постановеното тълкувателно решение от Върховен касационен съд, на основание чл.124 от Конституцията на Република България, в изпълнение на правомощията за осъществяване на върховен съдебен надзор за еднакво и точно прилагане на законите от всички съдилища, е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт; за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове /чл.130 ал.2 от ЗСВ/, поради което не съществува възможност то да не бъде приложено.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение № 496 от 30.06.2014г. по гр.д.№ 3816/14г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :