О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
С. 16.09.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4413 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от М. Д. Д. от [населено място] против разпореждане от 18.06.2014г. по ч.гр.д.№ 128 по описа за 2014г. на Бургаски апелативен съд, с което е върната частната му жалба с вх. № 4506 от 31.05.2014г. против определение № 157 от 20.05.2014г. по гр.д.№ 128/14г. на БАС поради неизпълнение в срок на дадените от съда указания. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а делото върнато за произнасяне по същество по подадената жалба. В подадената частна жалба се съдържа и искане тя да „не се разглежда от никой състав на ВКС, поради заведени дела” от жалбоподателя срещу изброени от него съдии.
Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното :
Относно искането жалбата да не се разглежда от съдии от ВКС.
Компетентен да се произнесе по подадена частна жалба срещу определение за връщане на частна касационна жалба, постановено от апелативен съд, съгласно чл.274 ал.1 от ГПК е Върховен касационен съд. Съдия или съдебен състав от компетентния съд не може да участва като съдия по делото само в изрично посочените в закона / чл.22 от ГПК/ хипотези.
В конкретния случай нито един от съдиите на настоящия съдебен състав, на когото делото е разпределено по съответния ред не попада сред изброените от жалбоподателя съдии и за никой не е налице предвидено в чл.22 от ГПК основание за отвод, поради което не съществува пречка за разглеждане и произнасяне на подадената частна жалба.
М. Д. Д. е подал частна касационна жалба с вх. № 4506 от 31.05.2014г./срещу определение на въззивен съд/, която с разпореждане от 2.06.2014г. е оставена без движение след констатация за неизпълнение на разпоредбите на чл.274, във вр.с чл.278 ал.4, във вр. с чл.284 ал.2 от ГПК. Дадени са указания за представяне на жалба, приподписана от адвокат, с приложено надлежно пълномощно, удостоверяващо неговите процесуални права пред касационната инстанция или алтернативно – за представяне от страна на жалбоподателя на заверено копие от удостоверение за придобита от него юридическа правоспособност.
В предоставения му срок жалбоподателят не е представил жалба, приподписана от адвокат, с приложено надлежно пълномощно. Представил е документ на английски език, съпроводен от саморъчно направен превод, който не е легализиран по установения ред.
При тези факти – съдът е приел, че дадените от нето указания не са изпълнени и е върнал подадената частна жалба.
Възражението на жалбоподателя е, че приложеният от него документ на английски език е диплома от 2007г. за завършен мастер по право и правни науки към университета К., с която му е предоставена юридическа правоспособност съгласно американското законодателство, даваща му възможност да практикува в целия свят.
Настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен, а възражението на жалбоподателя за неоснователно поради следните съображения :
Съгласно чл.284 ал.2 от ГПК едно от изискванията за редовност на подадена касационна жалба /включително на частна касационна жалба/ е – тя да е приподписана от адвокат, освен ако жалбопадателя има юридическа правоспособност. Задължително следва да бъдат приложени пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност за жалбоподателя.
В случая, тъй като не е представена жалба, приподписана от адвокат, с приложено надлежно пълномощно, следва да се прецени дали жалбоподателя има юридическа правоспособност и дали представения от него документ, без легализиран превод, за който се твърди, че е диплома по право, представлява „удостоверение за юридическа правоспособност” по смисъла на чл.284 ал.2 от ГПК.
Според настоящият съдебен състав отговорът на така поставения въпрос е отрицателен.
Съгласно чл.294 от Закона за съдебната власт – за придобиване на юридическа правоспособност,освен завършване на висше образование по специалността „Право”, още се изисква и провеждане на шест месечен стаж като стажант-юрист и полагане и издържане на изпит. Така описаната процедура приключва с издаване на удостоверение за придобиване на юридическа правоспособност от министъра на правосъдието на Република България по реда на Наредба № 2 от 23.02.2002г. за придобиване на юридическа правоспособност. Това е документът, визиран в чл.284 от ГПК, който съдът е указал на жалбопадателя да представи с горецитираното разпореждане от 2.06.2014г. Указанието не е изпълнено, защото представеният от жалбоподателят документ е различен от изискуемия се. Неизпълнението в срок на дадените от съда указания, с оглед нормата на чл.266 ал.2 т.2 от ГПК, приложима с оглед препращането на чл.275 ал.2 от ГПК, винаги е основание за връщане на подадената жалба, поради което постановения в този смисъл съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.06.2014г. по ч.гр.д.№ 128 по описа за 2014г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :