3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 04.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 508/2010 година
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Г. Д. от[населено място] срещу определение № 9136 от 21.VІ.2010 г. постановено от Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ б състав по ч.гр.д.№ 7125/2010 г., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определението от 13.V.2010 г. постановено от Софийския районен съд, 83 състав по гр.д.№ 306/2009 г. в частта, с която е прието, че българският съд не е международно компетентнен да се произнесе по исковете за родителски права, режима на лични отношения и издръжката на детето Й. Д. Д. и е прекратено производството по делото в тази част. Оплакванията в жалбата касаят некоректното според касатора решение на компетентния съд в[населено място], Б., с което не е определен режим на контакти с бащата, като при разглеждането на делото в Б. не са му били предоставени представените документи от адвоката на противната страна, както и не е имал преводач, а последното заседание е било насрочено за дата, на която той лично информирал съда, че му е финансово непосилно да участва в разглеждането му.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от В. К. Д. чрез адв. С. Б. от САК, в който се поддържа, че частната жалба е недопустима поради отсъствие на основанията по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК срещу определение от категорията на посочените в чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК, но тъй като обжалваното определение е постановено от въззивна инстанция, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, то следва да са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното му обжалване съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
С определение от 13.V.2010 г. 83 състав на Софийския районен съд по гр.д.№ 306/2009 г. е обявил, че българският съд е международно компетентен по исковете за развод, предявени от и срещу Д. Г. Д. срещу В. К. Д., както и че българският съд не е международно компетентен по исковете за родителски права, режим на лични отношения и издръжката на детето Й. Д. Д. и е прекратил производството в тази му част. Съображенията за това произтичат от приложение на нормите на Регламент /ЕО/№ 2201/2003 г. ( в сила за Република България от 1.І.2007 г.), тъй като относно исковете за родителски права, режим на лични отношения и издръжката на детето не са налице нито една от уредените в чл. 12 от Регламента хипотези, обуславящи компетентността на българския съд. В съдебното заседание на 13.V.2010 г. ищецът Д. Д. и пълномощникът на ответницата са заявили, че детето има белгийско гражданство и че е изведено по Хагската конвенция от Република България в К. Б. през 2009 г.
С обжалваното с настоящата частна касационна жалба определение въззивният съд с определение № 9136 от 21.VІ.2010 по ч.гр.д.№ 7125/2010 г. е споделил е споделил мотивите, изложени от СРС в атакувания съдебен акт, поради което на основание чл. 272 от ГПК същите следва да се считат за мотиви и на въззивното определение, а развитите от жалбоподателя доводи касаят спора по същество и не могат да дерогират правилата на Регламента за определяне компетентността на съда във връзка с исковете за родителски права, режим на лични отношения и издръжката.
В частната жалба и молбата от 25.VІІІ.2010 г.,с която се отстраняват недостатъците й, се съдържат доводи относно непроизнасянето на съда в[населено място], Б. относно режима на лични отношения на бащата с детето Й., без да се взема становище по съществения процесуален въпрос за международната некомпетентност на българския съд според правилата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. Върховният касационен съд няма правомощия да се произнася по правилността на съдебен акт на чуждестранен съд, нито може да преценява по същество доколко условията, в които живее детето в Б. съответстват на вижданията на касатора за подходящи за отглеждането му. Дали при разглеждането на делото в белгийския съд са били допуснати процесуални нарушения също не е в компетентност на ВКС да ги преценява.
С оглед на изложеното, очевидно не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение решаващо спора за международната компетентност за разглеждане и решаване на спора за родителски права, режим на лични контакти и издръжка на детето на страните Й..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9136 от 21.VІ.2010 г. на Софийския градски съд, Административно отделение ІІІ-б състав постановено по ч.гр.д.№ 7125/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: