Определение №202 от 8.2.2011 по гр. дело №739/739 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 202

С., 08.02. 2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №739/2010 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. П. И. – процесуален представител на ответника по исковата молба В. М. В., против въззивно решение №380/19.11.2009 г. по гр.д.№758/2009 г. по описа на Р. окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №44/21.5.2008 г. по гр.д.№3213/2008 г. по описа на Р. районен съд в частта, с която В. М. В. е осъден да заплати на А. Ц. Й. 165,99 лева – представляващи разходи за лекарства, сумата 745,44 лева – обезщетение по чл.45 ЗЗД, представляващо разлика между получено обезщетение за временна нетрудоспособност и трудово възнаграждение, което ищцата би получила, ако не беше настъпила злополуката, както и неимуществени вреди в размер на 3500 лева, както и разноски за 631 лева.
Въззивната инстанция е приела, че е налице виновно противоправно поведение на ответника по иска, поради което следва да се ангажира отговорността му по чл.45 ЗЗД, като определеното от първата инстанция репарира относително в пълен обем болките и страданията на пострадалата, възникнали от увреждането. Съдът е съобразил обстоятелството, че в съдебно заседание на 10.3.2009 г. пред районния съд процесуалният представител на ответника по иска е изразил съгласие на ищцата да бъде заплатено обезщетение в размер на 3500 лева, а от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че с поведението си пострадалата е допринесла за произшествието като наведените от ответника по исковата молба и третото лице – помагач доводи за съпричиняване се опровергават от данните по автотехническата експертиза. В посочения смисъл са изложени и изводи, свързани с конкретната фактическа обстановка. Относно имуществените вреди съдът е стигнал до извод, че доказана изцяло разликата между полученото обезщетение по ДОО и възнаграждението, както претенцията за разходи за лекарства и медикаменти до размер на 165,99 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществен правен въпрос, по който съдът се е произнесъл се сочи този за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата, който е съществен относно определяне на размера на вредите. Сочи се, че съдът е приел за безспорно наличието на увреждане въз основа на протокола за ПТП, но същият не установява механизма на увреждането и причините за увреждането. Поради това се твърди, че като не съобразил и приложил нормите на ЗДП относно задълженията на пешеходците, съдът е достигнал до неправилен извод, че не е налице съпричиняване.
В изложението се сочи също така, че е налице произнасяне по въпроса за определяне размера на имуществените вреди в противоречие с практиката на ВКС относно установяване размера на вредите за лечение, а именно разходи за лекарства, като се развиват съображения относно действията, които следва да се извършат от аптекаря при изпълнение на рецептите.
Като основания за допускане на въззивното решение се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – А. Ц. Й., не заявява становище в настоящото производство.
Третото лице – помагач – ЗАД [фирма], не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Твърдяните и поставени от касационния жалбоподател въпроси са фактически, а не правни. Така поставени и двата въпроса по естеството си представляват касационни оплаквания, а не въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Разглеждането на касационните оплаквания се извършва от съда едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси.
Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №380/19.11.2009 г. по гр.д.№758/2009 г. по описа на Р. окръжен съд, г.к., по подадената от В. М. В. от[населено място] касационна жалба, вх.№11015/22.12.2009 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top