О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
С. 17.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 263 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Е. И. Д. от [населено място] против определение № 5055 от 27.12.2011г. по в.гр.д.№ 833/11г. на Русенския окръжен съд,с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на държавна такса по касационна жалба срещу въззивно решение № 490 от 19.10.11г.в размер на 30лв.Счита така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желае да бъде отменен,а искането -уважено.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е допустима,тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Фактите са следните:
Настоящата жалбоподателка е подала касационна жалба с вх.№ 12458 от 21.12.2011г.срещу постановено въззивно решение по гр.д.№ 833/11г. на Р.,като в нея е направила и искане за освобождаване от заплащане на държана такса за касационно обжалване.
С процесното определение Р. е оставил без уважение молбата с аргумента,че молителката притежава недвижимо имущество и пенсия, които й позволяват заплащане на следващата се такса в размер на 30лв. Съдът е посочил,че подобно искане вече е било правено от страната – при подаване на въззивна жалба и също е било оставено без уважение. Извършена е и съпоставка между настоящата дължима сума за държавна такса /30лв./ и вече плетените от страната адвокатски хонорар и такса в общ размер на 732.83лв.
Пред настоящата инстанция молителката не представя нови доказателства.Съображенията,на които акцентира за установяване на тезата си за невъзможност за заплащане на следващата се такса – са във връзка със здравословното й състояние и възрастта.Твърди,че таксата за въззивното обжалване и адвокатския хонорар е заплатила въз основа на инцидентно получени суми по образувано изпълнително дело.
О. съдебен акт е неправилен.
Внасянето на такси е задължително.Не заплащат такива само лица,за които е признато от съда,че нямат достатъчно средства. Преценката на съда за това дали едно лице разполага с достатъчно средства – е конкретна за всеки отделен случай и е в зависимост – от една страна от стойността на дължимата сума и от друга – от ангажираните от молителя доказателства за неговите доходи, имуществено и здравословно състояние,семейно положение, трудова заетост, възраст и други релевантни обстоятелства.
Относно настоящата молителка – обстоятелствата са следните:
Дължимата сума за първоначална държавна такса/за допускане на касационната жалба/ е 30лв.
Молителката е на 69 години,с основно образование.Определена й е 71.78% намалена работоспособност с водеща диагноза:”Есенциална хипертония”.Видно от приложената социална оценка -„живее в самостоя-телно жилище,при скромни битови условия”и е на „постоянна медикамен-тозна терапия”.Декларирала е,че живее заедно със сина си и неговото четиричленно семейство,с които не е в добри отношения и че получава пенсия от 110лв.
При тези данни – настоящият съдебен състав не споделя извода на Р. и счита,че притежаваното от молителката недвижимо имущество, свеждащо се до единствено жилище,в което тя живее заедно с близките си и размерът от 110 лв.на получаваната пенсия,пред вид неработоспособната й възраст и влошеното й здравословно състояние /изискващо постоянно приемане на медикаменти/ – сочат на извод на липса на достатъчно средства да заплащане на следващата се такса.Още повече,че – с оглед представената декларация- молителката не може да разчита на помощ на трети лица/пред вид влошените отношения със сина й и неговото семейство/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 5055 от 27.12.2011г. по в.гр.д.№ 833/11г. на Русенския окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСВОБОЖДАВА Е. И. Д. от [населено място] [улица] от заплащане на държавна такса по касационна жалба срещу въззивно решение № 490 от 19.10.11г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.