О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
С. 19.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 96 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от О. А. М. от[населено място], чрез процесуалния представител-адвокат М. против въззивно определение № 510 от 27.12.2010г.по в.ч.гр.д.№ 386 по описа за 2010г. на Търговишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 18.11.2010г. по гр.д.№ 297/2010г.на Т.,с което е отказано да бъдат приети за съвместно разглеждани при условията на чл.212 от ГПК исковете за приемане на установено по отношение на М. незаконността на уволнение по заповед № ЧР-01-3059 от 15.12.09г.на Председателя на КУОВЗМИС и за дължимост на обезщетение за оставяне без работа.Счита същото за неправилно,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато с указания за приемане за разглеждане на посочените искове.
Не се сочи конкретно основание по чл.280 ал.1 от ГПК и не се поставя изричен въпрос,във връзка с който да може да се извърши преценка за допустимост на подадената частна жалба,а това-с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК- е задължително. От жалбата се извежда въпроса за реализацията на трудовите права на ищеца,с оглед конкретния факт,че трудовото му правоотношение е прекратено с връчено му предизвестие и заповед,подписани от Председателя на специално назначената Комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации,а съгласно §63 от ПЗР на ЗМВР-М. е правоприемник на активите, пасивите,правата и задълженията на Министерството на извънредните ситуации, пред вид факта,че е налице влязло в сила определение на РС,с което е прекратено производството по предявените от ищеца искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ срещу ответника–Министерски съвет и висящо е останало производството само по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ срещу М. на вътрешните работи.В хода му ищецът е предявил два инцидентни установителни иска – за приемане на установено по отношение на М.,че извършеното уволнение със заповед № ЧР-01-3059 от 15.12.09г.на Председателя на КУОВЗМИС е незаконно и че се дължи обезщетение за периода,през който лицето е останало без работа.С определение от 18.11.2010г.РС е оставил без уважение така направеното искане. Това определение е било потвърдено от въззивният съд /с процесното определение № 510 от 27.12.2010г./ с мотив-за първия иск,че е недопустимо отделното предявяване на искане за признаване на уволнението за незаконно без включването на неделимото на него искане за отмяна на уволнението,че по съществото си това е конститутивен иск, който не е възможно да бъде предявен по реда на чл.212 от ГПК,а за втория иск- че искът за обезщетение не е преюдициален по отношение на иска за възстановяване на работа,поради което и за него не са налице предпоставките по чл.212 от ГПК,а освен това-за страната съществува по-благоприятната правна възможност да предяви осъдителен иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.В случая такъв липсва.Както беше посочено в т.1 от ТР № 1/19.II.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.- без да бъде поставен такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато,защото това би било в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес и би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по жалбата.Съдът не може сам да извежда въпрос,защото е възможно жалбоподателят да влага друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.Без такъв въпрос,като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол-няма как да бъдат разгледани допълнителните основания за това по чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 от ГПК. Въпросът е този,който определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира жалбите.
Независимо от горното, следва да се посочи,че е неприемлива тезата на жалбоподателя,че е възможно гореизложените конкретни факти по делото /във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации като работодател на ищеца и неяснотата относно легитимния ответник/ да повлияят на извода,че е недопустимо по реда на чл.212 от ГПК да се предявява за разглеждане конститутивен иск/какъвто е този по чл.344 ал.1 т.1 от КТ/ и да се разглежда установенителен иск за обезщетение,при положение,че той не е преюдициален за водения спор и при положение,еч за страната съществува друга по-благоприятна възможност за защита.
Г. мотивира настоящия съдебен състав да не допусне касационно обжалване,поради което Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба на О. А. М. от[населено място] със съдебен адрес: [улица],партер-адвокат М. против въззивно определение № 510 от 27.12.2010г.по в.ч.гр.д.№ 386 по описа за 2010г. на Търговишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.