2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 878/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 116
гр. С., 09.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 878 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Г. В. срещу решение № 66 от 31.03.2010 г. по гр. д. № 105/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация З. Николова В. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 865 от 28.12.2009 г. по гр. д. № 977/09 г. Районен съд[населено място] е допуснал извършване на делба между страните с равни квоти на апартамент, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като е отхвърлил предявения от В. В. срещу З. В. инцидентен установителен иск по чл. 21 ал. 1 СК /отм./. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
Въззивният съд е приел, че презумпцията на чл. 19 СК /отм./ не е оборена и не била налице хипотезата на чл. 21 ал. 1 СК /отм./. Имотът бил закупен на името на двамата съпрузи, като съпругата действувала и като пълномощник на съпруга си. Липсвали писмени доказателства с които да се установи че средствата за закупуване на имота са били предоставени лично на касатора. Разпитана като свидетел, неговата сестра не е поддържала че сумата е дадена като дарение на касатора, затова според съда парите са били дадени на семейството. Този извод се подкрепял и от факта, че парите били внесени от съпругата.
С оглед разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран процесуалноправен въпрос за преценката на всички доказателства по делото. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Формулираният в изложението въпрос не е правен. Дали съдът е изпълнил задължението си да прецени всички доказателства е фактически и е основание за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, а не основание за допустимост на касационното обжалване. В производството по чл. 288 ГПК не се проверява правилността на въззивното решение, а се извършва преценка за критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК при наличието на които касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество. Независимо от това следва да се посочи, че анализът на приложената съдебна практика не води до извод че въззивното решение и противоречи. Няма различие в тълкуването и прилагането на чл. 21 СК /отм./. Въззивният съд е съобразил цитираната норма, но е приел с оглед фактите по делото, че искът е неоснователен. Изводите му не противоречат на приетото в решение № 1124 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 4276/07 г. на ВКС ІV ГО което разглежда конкретен казус. Представянето на решения по спорове от същия характер, но без да са идентични с обжалваното решение, не са достатъчни за да обоснове необходимостта от разглеждане на касационната жалба. Според решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр. д. № 809/95 г. на ВС І ГО, до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. Въззивният съд е обсъдил въпроса, като с оглед събраните доказателства приел че не се касае за дарение в полза на касатора. Няма противоречие и с решение № 6 от 14.03.2001 г. по гр. д. № 911/00 г. на ВС ІІ ГО в което са разгледани принципите които законодателят е вложил в двете алинеи на чл. 21 СК /отм./.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 31.03.2010 г. по гр. д. № 105/10 г. на Окръжен съд[населено място]
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: