О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
С. 20.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 97 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Р. Г. С. от [населено място] против разпореждане № 13 от 17.07.2011г. по преписка вх.№ 11470/22.07.11г.на председателя на ІV г.о.на ВКС,с което е оставена без разглеждане,като подадена срещу неподлежащ на обжалване въззивен акт,касационната му жалба и е прекратено производството. Ж. счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато с указания за разглеждане на подадената жалба.Твърди,че не съобразено обстоятелството,че е предявен и иск с правно основание чл.108 от ЗС,който е с цена над 10 000лв.и се позовава на отказ от правосъдие.
Срещу частната жалба не е постъпило възражение от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходи-мата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2, във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е редовна и допустима
С оглед факта,че се обжалва акт на въззивен съд и пред вид правното основание, на което се разглежда жалбата /чл.274 ал.1 т.2 от ГПК- изрично предвидена възможност за обжалване/,следва да се приеме,че не е необходимо представяне и обсъждане на изложение с посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и поставен въпрос.
Разгледана по същество- подадената частна жалба е неоснователна.
Жалбоподателят е подал касационна жалба срещу въззивно решение от 17.02.11г.по в.гр.д.№ 4554/10г.на СГС,с което е потвърдено решение от 30.03.2009г.по гр.д.№ 8485/06г.на СРС в обжалваната част за уважаване на предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 3 000лв.-обезщетение за лишаване от право на ползване.В останалата част решението е влязло в сила. Следователно – предмет на касационно обжалване е иск,чиято цена /по смисъла на чл.68 от ГПК / е под 5 000лв. Невярно е твърдението в подадената частна жалба относно наличието на предявен иск по чл.108 от ЗС.Такъв не е бил предявяван пред районния съд,съответно не е бил предмет на въззивно обжалване.
Съгласно нормата на чл.280 ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв.В случая не става въпрос за отказ от правосъдие,а за законодателно установен праг, до който е допустим касационен контрол.
Постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 13 от 17.07.2011г. по преписка вх.№ 11470/22.07.11г.на председателя на ІV г.о.на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.