О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
С., 28.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 1297 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две частни жалби против постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение от 9.01.2014г. по гр.д. № 973 по описа за 2013г.на Окръжен съд Велико Търново, за оставяне без уважение на подадените две молби за изменение на решение № 469 от 24.10.2013г. по в.гр.д.№ 973/13г. на В. в частта му за разноските.
Първата частна жалба е подадена от М. Х. Н., М. К. М. и С. К. Б., трите със съдебни адреси в [населено място], чрез процесуалните представи-тели адвокат Й. за първите две и адвокат В. за третата. Считат обжалвания акт за неправилен, поради което желаят да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество с присъждане на сумите съответно от 14 100лв.-за първата и по 13 650лв.за другите две жалбоподателки.
Втората частна жалба е подадена от [фирма] [населено място], представлявано от управителя С., чрез процесуалния представител адвокат Д.. Също счита обжалвания акт за неправилен и желае да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество с присъждане на адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. от по 150лв. за инстанция.
Срещу подадените частни жалби не са постъпили отговори.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частните жалби доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд частично е отменил решение на първоинстанционния по иск с правно основание чл.200 от КТ, като вместо това е постановил друго, с което в полза на настоящите частни жалбоподатели – физически лица допълнително е присъдил обезщетения за неимуществени вреди както следва – за М. Х. Н. разликата над 13 280лв. до 63 280лв., а за М. К. М., както и за С. К. Б. разликата над 5 780лв.до 63 280лв. Съответно е присъдил и следващите се разноски за адвокатско възнаграждение при минимален размер, предвиден в чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1 и при съобразяване с направеното от противната страна възражение за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът е присъдил съобразно отхвърлената част от исковете и следващите с в полза на противната страна разноски.
Последвали са две молби по чл.248 от ГПК, подадени и от двете страни по делото. Със сега обжалваното определение те са оставени без уважение с мотива, че разноските и за двете страни са определени съобразно направената от съда преценка относно фактическата и правна сложност на делото и на неговия материален интерес.
По частната жалба на физическите лица :
Изложената в жалбата теза за неправилност на обжалвания акт е обоснована с твърдение, че съдът се е произнесъл по несвоевременно направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение /изразено е при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, след даване ход на устните състезания/. Считат, че независимо, че съдът е мотивирал извода си с фактическата и правна сложност на делото, фактически той не е изложил адекватни мотиви за нея.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно т.11 от ТР № 6 от 6.11.2013г.по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС – претенцията за разноски /която съставлява искане, свързано със спорния предмет/, следва да бъда заявена до приключване на съдебното заседание /не на съдебното дирене/, с което приключва делото пред съответната инстанция. По аргумент от така цитираната т.11, тъй като в конкретния случай не става въпрос за претенция за разноски, а за възражение /срещу така заявената претенция/ за прекомерност на адвокатското възнаграждение, то за крайния му срок не може да се приеме нещо различно. В този смисъл направено възражение за прекомерност от пълномощника на ответната страна по време на устните състезания, когато е бил обсъждана претенцията на страната за разноски – е своевременно и правилно е било обсъдено и съобразено от съда.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на жалбопо-дателя за липса на изразени мотиви за фактическата и правна сложност на делото. В практиката се приема, че мотиви относно фактическата и правна сложност на делото са налице, когато съдът е съобразил доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират- от една страна и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси-от друга, въз основа на което е преценил дали е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. В конкретния случай съдът е намалил размера на договорения адвокатски хонорар с въззивния си акт, в който е изложил мотивите си по съществото на спора досежно приетите са доказани факти и следващите въз основа на тях правни изводи. Освен това – в акта си по чл.248 от ГПК съдът изрично е посочил, че предмет на делото при новото разглеждане /след отмяната от касационната инстанция и връщане на делото/ е само въпроса за размера на следващите се обезщетения /при изяснена фактическа обстановка в останалата част/ и възражението за съпричиняване.
По частната жалба на [фирма], настоящият съдебен състав намира следното:
Изложената в нея теза за неправилност на обжалвания акт се свежда до това, че спора е трудов и съгласно т.16 от горецитираното ТР по т.д.№ 6/12г. на ОСГТК на ВКС размерът на адвокатското възнаграждение следва да се ограничи до посочената в чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004г. сума от 150лв. Вторият довод е за несвоевременно представен списък на направените разноски. Счита, че обстоятелството, че списъкът е изпратен по пощата с плик, съдържащ пощенско клеймо с датата на съдебното заседание пред ВКС – 20.06.13г., не означава, че е спазен крайния допустим срок – „приключване на последното заседание в съответната инстанция”. Твърди, че липсата на данни за точния час на получаване /теоретично може да е след приключване на съдебното заседание/, поставя страната в невъзможност да изрази становище.
Така направените възражения са неоснователни :
В случая съдът се е съобразил с т.16 от ТР № 6 от 6.11.2013г.по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК. Отчел е, че трудов и е определил размера на дължимите разноски, изхождайки от минималния размер от 150лв. на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г., а не от този по чл.7 ал.2 от същата Наредба. Обстоятелството, че е намалил /за всяка инстанция/ размера на дължимото, като реално заплатено адвокатско възнаграждение от 6 150лв.на 2 050лв./с оглед уважено възражение за прекомерност/ не дава основание за друг извод. Това е така, защото нормата на чл.78 ал.5 от ГПК забранява на съда, когато счете, че заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно, да го намалява под минималния размер/който в случая е 150лв./, но не го задължава да го определи в минималния възможен размер. Доколко ще намали следващото се възнаграждение – решава съда, съобразно определения в закона критерии – действителната правна и фактическа сложност на делото. По-горе настоящата инстанция вече посочи, че в случая преценката на въззивния съд е правилна и аргументирана.
Второто възражение на жалбоподателя [фирма] е неоснователно с оглед разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК. При положение, че срокът е до „приключване на последното заседание в съответната инстанция”, а заседанието е на датата, от която е пощенското клеймо, срокът не е пропуснат, защото съгласно цитираната норма – срокът не се счита пропуснат, когато изпращането на молбата /в случая списъка/ е станало по пощата.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ двете частни жалби, подадени от М. Х. Н., М. К. М., С. К. Б. и от [фирма] [населено място], представлявано от управителя С. срещу определение от 9.01.2014г. по гр.д. № 973 по описа за 2013г.на Окръжен съд Велико Търново, с което са оставени без уважение молбите им за изменение на решение № 469 от 24.10.2013г. по в.гр.д.№ 973/13г.на В. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.